Поговориха си още малко и Амос каза:
— Има да свършим още доста неща. Трябва да се уверя, че корабът е готов, а ти няма да е зле да обсъдиш с Анита тази работа с женитбата.
Разделиха се и Амос напусна покоите й с олекнала душа и в същото време обзет от необичайно желание да продължи да пътува на запад и след като остави Николас. Обичаше Алисия като никоя друга от многото, които бе срещал през живота си, но перспективата за брак все още му изглеждаше доста страшничка.
Като зави на ъгъла, едва не се сблъска с Гуда Буле. Побелелият наемник отстъпи смутено и се поклони малко непохватно.
— Моля да ме извините, ваше благородие.
Амос превключи на кешийски и отвърна:
— Няма нужда от извинения… как се казваше?
— Гуда Буле, господине.
— А, да — каза Амос. — Извинявай.
Гуда присви очи и рече:
— Да ме прощавате, но май ви познавам.
Амос потърка брадичка.
— Е, бил съм в Кеш един-два пъти.
Гуда се усмихна иронично.
— Аз пътувах с керваните, като охранник. Доста хора съм виждал.
— Е, може да е било на някое пристанище, понеже никога не съм влизал в Кеш по-навътре, отколкото е необходимо. Може да сме се срещали в Дърбин.
Гуда сви рамене.
— Може би. — После се огледа. — Моят спътник изчезна някъде, както му се случва често, затова реших да се поразтъпча и да позяпам. — Поклати глава. — Бях в палата на императрицата преди няколко години, когато пътувах със сина на вашия принц. — Погледна през високите сводести прозорци. — Много различно е тук, но е интересно да се види.
Амос се ухили.
— Ами погледай тогава. Тръгваме призори.
Гуда присви очи.
— Тръгваме ли?
Амос се ухили още по-широко.
— Аз съм адмирал Траск. Арута ми каза, че вие двамата ще тръгнете с нас.
— Къде отиваме? — попита Гуда.
— Ха! — избоботи Амос. — Явно твоя странен приятел още не ти е казал. Двамата тръгвате с нас за Крудий.
— Разбира се, че не ми е казал — изсумтя Гуда. — Той никога нищо не ми казва.
Амос го плесна дружески по гърба.
— Е, не съм сигурен много защо, но си добре дошъл. Ще се наложи да делите една каюта с дребосъка, но изглежда, си свикнал с компанията му. Утре, още преди да се е съмнало, ще се видим на двора пред портата.
— Разбира се, че ще съм там. — И след като Амос го остави, Гуда поклати глава и промърмори кисело. — И защо трябва да ходим в Крудий, Гуда? Никаква представа нямам, Гуда. Ще ходим ли да търсим Накор, Гуда? Разбира се, Гуда. А после ще го удушим ли, Гуда? — Кимна и си отговори сам: — С най-голямо удоволствие, Гуда.
Николас бързаше през плаца, където се водеше следобедната строева подготовка. Търсеше Хари.
Младият скуайър се оказа точно там, където принцът очакваше да го намери: гледаше футболния отбор на Крондор, който се подготвяше за мача с гостуващия отбор на Илит. Този спорт, игран по правилата на принца на Крондор, уточнени от самия Арута преди около двадесет години, се беше превърнал в национален за Западните владения и сега градските шампиони се срещаха редовно за решителни двубои. Преди години един предприемчив търговец беше направил близо до палата игрище с щандове около него. През следващите години го беше подобрил, беше го разширил и сега то се бе превърнало в истински стадион, който можеше да побере четиридесет хиляди зрители. Очакваше се следващия шестък, когато щеше да се играе мачът, да се запълни. Гостуващите илитци, „Златните“ от Северния квартал, играеха с крондорските „Каменни“ на Гилдията на мелничарите и пекарите.
В момента отборът се упражняваше в атака. Петима от Каменните налетяха срещу вратаря и тримата защитници и след три ловки паса вкараха гол. Хари се обърна и каза:
— Не обичам да пропускам мачове.
— И аз — отвърна Николас. — Но помисли си само: пътешествие по море!
Хари изгледа приятеля си, забеляза, че е обзет от радостна възбуда, и попита:
— Ама ти наистина искаш да отидеш, а?
— А ти не искаш ли?
Хари сви рамене.
— Не знам. Крудий ми се струва много забутано място. Чудя се как ли ще са момичетата там. — Ухили се, а Николас му отвърна с гримаса. Николас беше толкова свенлив с момичетата, колкото Хари беше безсрамен. Все пак принцът обичаше да е край Хари, когато той се задяваше с по-младите знатни девойчета в двора или пък със слугинчетата, защото си мислеше, че може да научи нещо от него… стига скуайърът да не се държеше толкова просташки с тях като предния ден. Понякога Хари можеше да бъде чаровен, но в повечето случаи поведението му в „тънката част“ беше доста грубо за вкуса на Николас.