Когато приключиха и докараха фургоните, вече беше станало пладне. Вая се съвзе и повтори разказа на Праджи.
Николас остави двамата ранени да си починат и прати Калис, Марк и Хари да претърсят набързо района. Тези, които бяха избили наемниците и мъжете от клановете, бяха изчезнали яко дим.
Когато се върнаха, Накор ги посрещна с новината, че долният склад, за който им беше казал Тука, е оцелял от пожара. Влязоха през капака към мазето — беше почернял, но не беше пострадал. Принцът слезе долу, последван от Тука, Гуда, Накор и Марк.
Хари подаде две запалени факли на Марк и също слезе. Николас зави на ъгъла и за малко щеше да се спъне в един мъртвец. Не беше изгорял, но лицето му беше сгърчено от болка. Тука го погледна и каза:
— Шингаци. Изглежда, се е опитал да се скрие тук от пожара.
Накор го огледа и каза:
— Умрял е от пушека. Не е приятно.
— Че има ли приятна смърт? — попита Хари.
Накор се ухили.
— Няколко. Има едно лекарство, което ще те убие, но през последните пет минути от живота ще изпиташ невъобразим екстаз с някоя много красива жена…
— Стига — прекъсна го Николас. — Вижте дали можем да намерим нещо, което да ни е от полза.
Разтърсиха се и изведнъж Марк извика:
— Вижте!
Беше намерил цяла оръжейница.
— Изглежда, нашият домакин е бил готов да въоръжи цяла войска.
Николас видя купища ризници, щитове без гербове, всевъзможни видове мечове и саби, арбалети, лъкове с най-различна големина, стрели и ножове и каза:
— Доведете хора да започнат изнасят всичко това.
Гуда отвори капака на едно буре, бръкна, извади парче сушено месо и го опита.
— Не е лошо.
Ник се огледа и рече:
— Давайте да изнасяме всичко горе и да видим какво сме намерили.
Щом излязоха от изгорелия хан, чуха викове. Николас вдигна отегчено очи към небето и изруга. Гласът естествено бе на ранджаната.
Младата благородничка бе застанала пред Амос, с ръце на кръста в предизвикателна поза и крещеше:
— Какво значи това „няма лодки“! Аз трябва да стигна в Града на Змийската река до две седмици…
— Какво става тук? — попита Николас.
До него пристъпи един от стражите, с впечатляваща колекция драскотини по бузите и докладва:
— Опитах се да я задържа във фургона, ваше… ъъ, капитане, но тя чу някой да казва, че ханът е унищожен, и…
— И дойдох да видя сама в какво ужасно положение сте ме вкарали, тъпаци такива! — довърши тя.
— Това, което сме направили — заговори Ник на ръба на търпението си, — беше, че ти спасихме живота, девствеността ти и богатствата ти, и престани с тези глупости… Марш веднага във фургона! — Последното го извика много ядосан.
Момичето вирна предизвикателно брадичка и каза:
— Когато Върховният повелител чуе какво е трябвало да изтърпя от ръцете на един мръсен груб варварски наемник, ще съжалиш, че не си се родил роб!
И гордо му обърна гръб.
Николас я изгледа, докато се отдалечаваше, след което се обърна към Амос.
— Мръсен ли?
Амос се ухили.
— Не си голям чистофайник напоследък, Ники. Никой от нас не е.
Николас погледна хората си и чак сега осъзна колко мръсни и окаяни изглеждат всички. Прокара ръка по брадичката си и си даде сметка, че брадата, която за последен път си беше обръснал на борда на „Хищник“, отново е избуяла на груба четина.
Огледа се и каза:
— Е, значи трябва да се поокъпем.
— Както кажеш, капитане — ухили се Амос.
Ник изръмжа ядосано, мина покрай Амос и подвикна на мъжете, изнасящи стоката от хана.
— И вижте дали няма да се намери и някой калъп сапун!
Наред с останалата стока в мазето се намери склад с дрехи и можаха да сменят повечето от старите си одрипавели облекла. Дрехите бяха пълен сбирток, от най-прости панталони и ризи до няколко по-богати и везани одежди. Гуда и Тука прецениха, че по-скъпите дрехи са оставени или използвани като залог при наемането на стая или лодка от закъсали с парите хора. Шингаци или беше бил човек с меко сърце, или си бе падал по странни носии.
Николас се разпореди да изперат намерените облекла, за да се махнат поне саждите от пожара, и мъжете да се окъпят в реката преди да се преоблекат. В жегата на късния следобед дрехите бързо изсъхнаха на въжетата, опънати между фургоните. По залез-слънце всички се бяха изкъпали и тези, които намериха за добре, се обръснаха или подстригаха брадите си.
Това, което много зарадва Марк, беше, че намериха още един дълъг лък сред купищата оръжие. Когато мъжете се наредиха чисти и готови за път, се появиха Амос и Хари, помъкнали обгорен, обкован с желязо дървен сандък.