— Я вижте какво намерихме — рече Амос.
Двамата го отвориха: беше пълен с малки кесии. Николас отвори една и разбра, че е пълна със скъпоценни камъни. Други бяха тъпкани с накити, сребро и злато.
— Богати сме — каза възхитен Хари.
Николас взе една от кесийките и я отнесе при отдъхващите си под сянката на един от фургоните Праджи и Вая. Двамата бяха похапнали и сега дремеха. Когато Николас ги приближи, Праджи стана и Ник му подхвърли кесията.
— За вас е.
Праджи подхвърли кесията в ръката си, чу дрънченето на монетите и го погледна учудено.
— За какво?
— Бих могъл да използвам двама мъже, които могат да се оправят в Града на Змийската река. — Посочи му кесията. — Това си го задръжте заради преживените неприятности и за да си помогнете по пътя, каквото и да решите, но нашият отряд е нов и си нямаме никой освен оня дребен фургонджия, който да може да се оправи в града. Така че можем да използваме двама мъже, които са достатъчно умни, за да избегнат гибелта, след като всички около тях не са могли.
Праджи погледна дремещия си приятел и отвърна:
— Ами то засега ние бездруго не ставаме още за път пеша, а Вая ще се оправи, докато стигнем с фургоните до града. Но имам един въпрос…
— Какъв?
— Вие за Върховния повелител ли сте, или срещу него?
Изражението му подсказа на Николас, че въпросът е важен.
— Нито сме за, нито сме против. Нас ни чакат други важни работи. Но ако може да се съди по този шлем на Червените кръвници, дето го намерихме, допускам, че можем да се окажем от другата страна на бойната линия, когато тя се очертае.
— Ами добре. Ще тръгнем с вас, пък докато стигнем до града, ще се поопознаем. Не сме склонни да сключваме договори преди да сме ви опознали повечко. Става ли?
— Става — съгласи се Ник.
Праджи се ухили, което си беше доста страшна гледка и рече:
— Сега, след като Върховният повелител ми влезе в черния списък, едва ли ще мога да помагам добре на някой, който е на неговата страна, нали разбираш?
— Какъв списък?
— Имам си го аз този списък, нали ме разбираш, и когато някой ми направи мръсно, записвам му името в него, ако не мога да го оправя веднага. Не твърдя, че ще мога да си разчистя сметките с всички, но не прощавам.
Изведнъж от юг се появи Калис — тичаше към лагера. Беше разузнавал цял ден и щом видя Николас, рече:
— Имаме си компания.
— Къде?
— На четири-пет мили надолу по реката. Отряд конници, двайсет и петима, доколкото преброих. Въоръжени са до зъби и знаят как да поставят постове. Редовни войници, с черни туники и знаме — черен флаг със златна змия. Изглежда, си вдигат лагера и се готвят да тръгнат призори.
Праджи ги слушаше, облегнат небрежно на фургона.
— Тия ще да са на Върховния. Адски далече е за редовни.
Николас прикани Гуда и останалите да дойдат при тях и щом се събраха, им съобщи донесеното от Калис и попита наемника:
— Какво смяташ?
Гуда сви рамене.
— Много мръсни двойни игри съм виждал в живота си и половината от тях — през последните два дни. Предполагам, че са тръгнали да намерят фургоните, да избият „виновниците“, да спасят принцесата и да се върнат триумфално у дома.
— Да не искаш да кажеш, че това е някаква нагласена работа? — попита Праджи.
— Ако ти кажех, че фургоните са били нападнати от воини на клановете, ти какво би си помислил? — рече Ник.
Очите на мъжа светнаха хитро и той отвърна:
— Бих си помислил, че клановете гледат да създадат големи неприятности на Върховния, като провалят примирието му със северните търговски съюзи. Което не би изненадало никого. Това, което би изненадало всекиго, е защо ще са толкова тъпи, че да го правят така открито, особено като оставят свидетели.
— А какво би казал, ако някой ти кажеше, че всички мъже на клановете са били намерени убити?
— Това вече е сложно — отвърна Праджи. — Зависи кой ги е убил. Ако е Върховният, значи… Ако се направи така, че да изглежда, че са се скарали, това може да разцепи клановете.
— Здраво ли се крепи тоя Върховен? — попита Гуда.
Праджи сви рамене.
— От години непрекъснато се говори за въстание, но той все още си е на власт.
— Е, натъкнахме се на битка, с която нямаме нищо общо, но и двете страни няма изобщо да ги интересува това, така че най-добре ще е да се подготвим за бой — каза Николас. — Ако онези войници са поредната част от заговора, те ще очакват с тези фургони да има шестнайсет мъже от клановете, затова искам на фургоните да останат шестнайсет души. Върнете ги зад рида. — Посочи Калис. — Искам отново да се върнеш на юг и когато конниците наближат, да изстреляш една стрела в двора, за да ни предупредиш. Можеш ли да го направиш, без да раниш някого?