Когато ездачът замахна, конят изцвили и предните му крака поддадоха. Ездачът беше изхвърлен напред. Като обучен акробат, той се опита да поеме падането с рамо и да се превърти. Някой в сумрака беше уцелил коня със стрела или го беше поразил с меч.
Ездачът падна тежко, изпъшка болезнено, но се изправи на крака. Николас нападна. Докато противникът се хвърляше напред, Ник го блъсна с рамо. Мъжът изрева от болка и Ник бързо прецени, че си е счупил нещо при падането. Замахна със сабята, удари го в ръката и мечът на конника падна от хлабавите му пръсти. Той залитна назад, обърна се и побягна. Двама от хората на Николас се затичаха, хванаха го и го повалиха на земята, след което бързо му вързаха ръцете — Николас бе заповядал да заловят пленници, ако е възможно.
Огледа се и разбра, че боят е свършил.
Николас провери хората си. Изненадата се оказа толкова ефективна, че никой не беше пострадал, освен едно леко порязване по ръката, а пострадалият чак се притесни, че само той го е допуснал. Другите бяха получили само натъртвания.
Накор огледа раните на двамата пленници и докладва:
— Капитанът може да оживее, макар че раната на ръката му е дълбока и си е счупил ребра, но другият със сигурност ще издъхне. Ранен е в корема и е ял преди атаката, сам ми го каза. Опитен войник е и помоли за бърза смърт.
Николас потръпна, но видя, че Гуда кимна.
— Коремните рани са лоша смърт.
— Може ли да се направи нещо? — обърна се Ник към Антъни.
— Ако разполагах с всичките си билки и другите церове — може би, макар че и тогава щеше да е сложно. Някой жрец лечител можеше да го отърве с молитва или магия, но тук, с това, което разполагам — не. Нищо не мога да направя.
Амос хвана Николас за лакътя и го отведе настрана. Сниши глас да не го чуят и каза:
— Ники, една дума не съм ти казал, откакто пое командването, защото общо взето винаги избираше най-правилното решение, а и да си направил някои грешки, и най-опитният водач нямаше да ги избегне. Но сега трябва да разбереш някои от трудностите на своя ранг.
— Искаш да кажа, че трябва да разреша на Гуда да убие пленника?
— Не, искам да кажа, че трябва да се убият и двамата.
— Кроуи — каза примирено Николас.
— Какво? — попита го Амос.
— Това е една история, която ми разказа баща ми. За похода им на север, когато Братството на Тъмната пътека нахлуло в Кралството, преди да намерят теб и Ги дьо Батира в Арменгар. Били са проследени от банда Черни кръвници. — Принцът затвори очи. — Някакъв човек на име Морган Кроуи, ренегат, ги издал и татко заповядал да го убият. — Той поклати глава. — Каза ми, че от всички случаи, когато му се налагало да изрече присъда, този бил най-тежкият. — Взря се в очите на Амос и каза: — Аз дори нямам законните основания тук, Амос. Това не е Кралството и този човек не се опитва да ме убие поради нещо друго, освен че господарят му му е заповядал. Той не е изменник на моя крал, какъвто е бил Кроуи.
— Разбирам, но тук няма закон освен това, което правим за себе си. Сега ти си капитан на един отряд сред море от треви и трябва да действаш така, сякаш тези са пирати, скочили на кораба ти, за да го оплячкосат. Трябва да заповядаш да ги убият, след като измъкнеш колкото може повече сведения от тях.
Николас се взря в очите на човека, който, ако боговете го позволяха, един ден щеше да стане негов втори дядо. Накрая си пое дъх и кимна решително.
След като се върна в лагера, кимна на Гуда, който се измъкна настрани от огъня, и заповяда:
— Доведете капитана им.
Двама мъже доведоха ранения капитан, който простена, след като го оставиха да седне в краката на Николас.
— Как се казваш?
— Дубас Небу — отвърна мъжът. — Капитан на Втора рота на Негово сиятелство.
Праджи, който се мотаеше наоколо, рече:
— По дяволите, това е личната гвардия на Върховния повелител.
— Което ще рече?
Праджи се почеса по бузата и отвърна:
— Ще рече, че или Върховният е забъркан във всичко това, или някой високопоставен управител му е изменил.
Праджи посегна и разкъса туниката на пленника над гърдите, което предизвика болезнения вик на капитана:
— Махнете това животно от мен!
Праджи смъкна нещо от шията му и каза:
— Вижте това. — Николас го огледа, а Праджи поясни: — Кланов символ. — И добави озадачено: — Макар че никога не съм виждал такъв.
— Аз съм виждал — каза Ник. Знакът изобразяваше две преплетени змии.
Амос понечи да каже нещо, но Николас го прекъсна:
— Оставете ме насаме с този човек.
Амос понечи да каже нещо, но спря, кимна и махна на останалите да го последват.