Николас се усмихна.
— Предполагам, че ще е място, където ще можем и да подочуем това-онова?
— Предполагай колкото си щеш — отвърна Праджи и оголи счупените си зъби в грозна усмивка. — Номерът обаче не е да чуеш нещо, а да отсееш истината в слуховете от многото лъжи. — Той се прозя. — Двайсет години пътувам по света, но да ви кажа, не съм виждал друго място като тоя Град на Змийската река. Да вземем например Маарта. Чист град, оживена търговийка, цивилизовани хора, ще речеш. Наричат го Градът на Речната кралица, но и там човек могат да го пречукат за един петак, както навсякъде другаде.
Праджи продължи разсъжденията си за качествата и недостатъците на различните градове, които бе посетил, а Николас вече се взираше към приближаващия се град, чиито контури започнаха ясно да се очертават на хоризонта. Вече се виждаха кулите и крепостните му стени.
Езерото отвсякъде беше обкръжено с блата и беше много трудно да се различи къде свършва водата и започва сушата. Някъде отвъд езерото се издигаха ниски могили, почти голи, обрасли с ниска жилава растителност. Надясно, откъм западната страна на езерото, сушата се издигаше постепенно от блатата. Мяркаше се порутена зидария, белег от предишно строителство, но сега районът изглеждаше запуснат. На един малък хълм Николас различи някаква човешка дейност, макар че от толкова далече не можеше да се разбере каква точно.
— Ферми — каза Праджи, сякаш прочел мислите му. — Около града ги има много, разчитат на закрилата му. От другата страна на реката има няколко опожарени. Земята там се опазва трудно, а войниците на Върховния няма да се размърдат, освен ако някой не нападне стените. — Той се изплю през борда.
След малко течението се усили. Плъзнаха се покрай града и видяха на източния бряг обгорените останки от ферма.
— Разбирам какво искаш да кажеш — промълви Николас.
— Само че това не е от разбойници — каза Праджи. Посочи един хълм на половин миля по-нататък, на който се издигаше голяма къща, обкръжена от висока стена. — Онова там е имението на Даакон. Когато не е в палата на Върховния, човек може да го намери там, въпреки че за какво би го търсил един благоразумен човек, не мога да си представя. — Мъжът направи суеверен знак за добър късмет. — Решил, че фермата е прекалено близо до именията му, и заповядал на Червените кръвници да я изгорят.
Минаха под един мост, водещ към имението на магьосника, и навлязоха в район с бедняшки колиби и лодки с навеси за домове, струпани по двата бряга на реката. Ако се съдеше по външността им, тук наистина живееха много бедни хора — рибари, работници, които не можеха да си позволят да се заселят в града, както и селяни с малки нивички на тераси зад домовете им. По реката щъкаха малки лодчици и превозваха храна. От няколко лодки подвикваха хлапета, смееха се и махаха с ръце на подминаващия отряд, и Николас също им помаха.
Колкото повече слизаха по реката, толкова по-оживено ставаше. Край пристана Николас забеляза стари сгради на по два-три етажа. По терасите на някои от тях седяха пищно облечени жени, показваха прелестите си и подвикваха на мъжете в реката.
— Курви — каза с безразличие Праджи.
Николас се изчерви, когато една от тях му предложи нещо, което не беше смятал досега за възможно. Праджи забеляза червенината по лицето му и изсумтя:
— И ти си ми един капитан!
Реката се разшири — навлизаха в разлива. Продължиха плътно покрай десния бряг и най-сетне стигнаха до началото на големия низ от докове и кейове.
Изведнъж Николас зърна нещо насред залива и извика:
— Марк.
Марк пристъпи напред.
— Какво?
— Кажи на Амос да погледне натам — посочи му Ник.
Марк погледна, после кимна, отиде при кърмата и извика към втората лодка, където седеше Амос:
— Николас каза да погледнеш ей натам.
— Вече го видях — извика в отговор Амос. — Същият е.
Марк се върна и каза:
— Според Амос е същият.
Николас кимна.
— Така си и мислех.
С празен трюм, черният кораб се полюшваше високо над водата и привличаше погледите им като маяк.
— Стигнахме — промълви Николас.
Марк сложи ръка на рамото му и не отвърна нищо.
Слязоха от лодките, провряха се през гъмжилото на пристанището и поеха по някаква широка улица, водеща към голям пазар. Праджи и Вая ги водеха уверено през навалицата, като ги предупредиха да не се отделят един от друг, за да не се загубят.