Хората тук бяха също толкова разнообразни, колкото в Крондор или северен Кеш. Мъже и жени с всякакъв цвят на лицата и косите, от светлокожи и руси до тъмни като нощта, се тътреха на гъсто множество из пазара, подвикваха цените на стоките си или се пазаряха на висок глас. Облеклото на местните беше толкова разнообразно, че чуждоземските дрехи на отряда на Николас не можеха да привлекат внимание. Ярките цветове бяха обичайни, така че дори изборът на Хари не се набиваше на очи.
Праджи поведе групата им към едно широко кръстовище и след това през друг участък на огромния пазар. Скоро излязоха от пазара, тръгнаха по една тясна улица, после по друга, и се озоваха пред гостилницата. Праджи влезе с Николас и ревна:
— Кийлър!
От задното помещение се появи дебел мъж с дълъг белег на лявата буза. Държеше сатър.
— Праджи! — възкликна той и заби сатъра в тезгяха. — Дявол да те вземе, мислех, че видях за последно окаяното ти лице само преди месец!
Праджи сви рамене.
— Получих по-добро предложение. — Кимна към Ник и добави: — Това ми е новият капитан.
Кийлър примижа към Николас с дребните си сини очички, след което се почеса по четинестата си брада.
— Добре. Какво ще желаете… капитане?
— Подслон за четиридесет души.
— Имам място за петдесет — отвърна той. — Шест отделни стаи, които могат да поберат по четирима, и една обща спалня за двайсет и шестима. Ако се разберем, може да получите и още няколко — добави той с усмивка.
— Ще ги вземем всичките — отвърна Николас. — Търся още набор. — Бяха се разбрали, че тази версия ще им осигури още няколко дни, през които да си седят, без привидно да се занимават с нищо. Наемническите чети не се задържаха дълго между две поредни служби, а ако останеха да се мотаят из града повече от няколко дни, щяха да събудят подозрения. Николас и Кийлър се споразумяха за цената и Ник даде на стопанина кесия със злато като залог срещу наема.
Николас махна на Хари, който беше останал край вратата; Хари предаде на останалите и цялата компания влезе. Ранджаната хвърли свиреп поглед към Ник и заоглежда гостната. Николас не й беше обяснил подробно защо войниците на Върховния повелител бяха дошли на пристана на Шингаци и тя беше очаквала, че ще я отведат направо в палата на Върховния, и кипеше от гняв, че я принуждават да остане още един ден в компанията на Ник. Това, че я бе оставил под зоркия поглед на Бриза, се бе оказало добро решение; уличното момиче от Фрийпорт й бе дало да разбере, че ако вдигне врява, с удоволствие ще й клъцне езичето.
Николас огледа странноприемницата. Разполагаха с гостилницата, с дворовете — които според Ник щяха да са достатъчни за ежедневните тренировки и конюшнята, която се оказа празна, ако се изключеше едно хърбаво магаре, което изгледа новопристигналите с блажено безразличие. Колкото до гостилницата, тук беше обичайно четата, заела целия хан, да реши дали до нея ще имат достъп външни лица, или не. Това беше първата тема за обсъждане на първото съвещание с тези, които той бе избрал за свой щаб: Марк, Гуда, Амос, както и Праджи. Николас бе съчинил версия, че са от много далечен град от другия край на континента, което спорел Праджи изглеждаше съвсем правдоподобно. В земите между отделните градове-държави цареше такъв хаос, че хората рядко пътуваха на повече от неколкостотин мили от родното си място и дори пътешествалите надалеч наемни войници като Праджи не бяха стигали по-далече от град Ланада, престолнината на жреца-крал, поредния виновник за местни вълнения, който беше отворил тройна война с раджата на Маарта и Върховния повелител на Града на Змийската река.
Николас заседаваше с първите си съветници и заместници в гостната, а през това време Хари се грижеше за настаняването на хората по стаите и оправянето на снаряжението им. Николас каза:
— Праджи, кое е по-доброто: да оставим гостилницата отворена, или да я затворим?
— Ако я затвориш, понеже не те познават, това ще предизвика хорското любопитство — отвърна Праджи. — Ако я отвориш, можеш да си сигурен, че само час след залез-слънце тук ще загъмжи от курви, крадци, джебчии, просяци и цяла пасмина шпиони от най-различните кланове, гилдии, фракции и други чети като твоята.
— Амос, ти какво мислиш? — извърна се Ник.
Амос сви рамене.
— Според моя опит с подобни места или обикаляш навън да събираш сведения, или си седиш и чакаш те сами да дойдат при теб.
— Тогава да отворим гостилницата, но да се разбере, че всеки от нашите, който си позволи да пие прекалено и да изрече нещо, което не бива, ще отговаря лично пред мен. — Постара се да го каже заплашително, но се почувства глупаво. Все пак никой около масата не се усмихна.