— Сигурно ще ти липсва това, че тамошните момичета няма да ти угаждат като нашите, но аз се чувствам все едно че излизам от клетка — каза Николас.
— Толкова ли е зле? — Обичайната напереност на Хари изчезна.
Николас обърна гръб на тренировката и тръгна към двореца, Хари го последва.
— Винаги съм бил най-малкият, най-слабият… недъгавият.
Веждите на Хари се повдигнаха.
— Недъгав, как пък не! От фехтовката с теб имам повече белези и синини, отколкото от всички останали взети заедно, а не мисля, че съм те поразявал повече от един-два пъти.
Николас се усмихна с кривата усмивка, която бе наследил от баща си.
— Е, давам ти някоя и друга точка.
Хари сви рамене.
— Виждаш ли? Аз не съм чак толкова лош, но ти си изключителен. Как може да се смяташ за недъгав?
— Вие в Лъдланд празнувате ли Празника на представянето?
— Не, той е само за кралската фамилия — отвърна Хари. — Нали?
Николас поклати глава.
— Не. По-рано обичаят е бил всяко дете с благородна кръв да бъде представяно пред хората трийсет дни след раждането му, за да видят всички, че е родено без недостатък. Обичаят е отмрял в Източните владения отдавна, но доскоро се практикуваше широко в Западните. Братята ми са били представени, както и сестра ми… всички деца от кралската фамилия. Без мен обаче.
— Добре де, баща ти не е пожелал да те покаже пред хората — каза Хари. — И какво от това?
Николас сви рамене.
— Понякога не е важно какъв си ти самият; важно е как хората се отнасят към теб. Винаги са се държали с мен, сякаш нещо не ми е наред. Тежко е.
— И смяташ, че ще е по-различно в Крудий? — попита Хари. Вече стигнаха оградата на стадиона и доближаваха двореца.
— Не познавам добре чичо Мартин, но го харесвам — каза Николас. — Струва ми се, че животът ми в Крудий ще е по-различен.
— Дано да не се окаже прекалено различен — подхвърли Хари и се зазяпа в едно хубаво слугинче, което изприпка покрай тях.
Арута, Анита и цяла тълпа стояха на кея и махаха на принц Николас. Очите на Анита блестяха, но тя все още успяваше някак да сдържи сълзите си. Николас й беше най-скъпото чедо, но тя бе виждала вече и другите си три деца да напускат дома и това й помагаше да запази спокойствие. Въпреки това бе хванала съпруга си под мишницата и се държеше здраво за него. Нещо в поведението му я тревожеше.
Николас и Хари стояха на кърмата на заминаващата лодка и също махаха на изпращачите си. Зад тях стоеше Амос, без да откъсва очи от скъпата на сърцето му Алисия. Николас извърна поглед от баба си към Амос и подхвърли:
— Е, да ти казвам ли вече „дядо“?
Амос го изгледа заканително.
— Само да си посмял, и ще те пусна да плуваш до Крудий. И излезем ли от залива, ще ме наричаш „капитане“. Както казах и на баща ти преди двадесет години, принц или не, на един кораб няма друг господар освен капитана. На борда аз съм и върховният жрец, и кралят, и мисли му, ако го забравиш.
Николас се ухили на Хари. Още не можеше да повярва, че Амос ще се превърне в такъв тиран, щом излязат в открито море.
Изтеглиха на буксир кораба от кея и Амос се обърна към пристанищния лоцман и извика:
— Хващай кормилото! — А на екипажа си изрева: — Вдигай всички горни платна! Приготви главните платна и брамстенга!
След като първите три платна се изопнаха, корабът сякаш оживя. Николас и Хари усетиха тласъка под краката си. Лоцманът завъртя кормилото и корабът се килна леко надясно. Амос остави момчетата и тръгна към кърмата.
Корабът бавно се понесе през залива, подминавайки величествено по-малките съдове наоколо. Николас попиваше с очи всяка подробност, докато екипажът сновеше нагоре-надолу по такелажа да изпълни командите на лоцмана. Щом наближиха изхода на залива, срещнаха два връщащи се от патрул кораба. Щом забелязаха герба на кралския дом на Крондор, те свалиха за почест флаговете си. Николас им замаха с ръка.
— Не е много достойно за сана ви, ваше височество — заяде се Хари.
Николас го сръга с лакът и се засмя:
— Много важно!
При самото устие корабът се завъртя от напора на вятъра и за малко спря. Приближи се малка гребна лодка и лоцманът и помощникът му бързо слязоха в нея. Корабът остана под командата на Амос.
След като лодката се отдалечи, Амос се обърна към първия си помощник — казваше се Родес.
— Опънете всички платна!
Николас неволно се хвана за перилото, защото вятърът изведнъж изпълни платната и корабът сякаш подскочи напред и се понесе устремно над водата. Слънцето започна да напича през ранната утринна мъгла и небето изсветля до яркосиньо. Над кораба закръжиха чайки, чакащи да изхвърлят сметта през борда.