Николас се обърна към Праджи.
— Защо пък други чети трябва да си пъхат носа наоколо?
— Може да имаш договор, който да ти измъкнат. Ако си напипал нещо по-голямо, може да сключат по-добра сделка с поръчителя ти; може да излизат по работа, в която има нужда от по-голяма чета, и да търсят още една-две по-малки чети, с които да се обединят. — Праджи изгледа Николас много твърдо и му каза: — Не е нужно да ми казваш за какво сте дошли тук, след като ни плащаш, но за наемническа чета изглеждате доста смотани. — Посочи Гуда. — Той, да речем, прилича на човек, който си разбира от занаята, но останалите… останалите са друга работа. Както скачат, щом им се заповяда нещо, държат се кротко и не влизат в сериозни разправии и бой, май са от редовна войска според мен.
— Не си глупав — каза Николас.
— Никога не съм казвал, че съм глупав. Просто оставям хората да мислят каквото си щат и се възползвам от това. — Посочи неколцината мъже, които си оправяха снаряжението, и допълни: — Онези момчета сигурно са добри войници, но за наемници не изглеждат много убедителни. Виж, Гуда е убедителен.
Праджи погледна отново Ник в очите.
— Има три вида капитани: първите са зли кучи синове, които взимат страха на хората си така, че да правят каквото им се каже; вторите са тези, които правят хората си богати; третите са от тези, дето хората им ще ги последват навсякъде, защото капитанът им пази живота. Ти не изглеждаш много убедително да си от първите; да ме прощаваш, но и старата ми баба няма да можеш да изплашиш. Не пилееш злато наляво и надясно и не носиш пръстени и гривни, тъй че никой няма да си помисли, че ги правиш богати. Така че постарай се да изглеждаш убедителен, ако някой попита дали не си от третите.
— Цял живот съм учил тактика и стратегия, Праджи, и съм водил хората си в битка — отвърна Николас. — Премълча само, че опитът му бе започнал само дни преди да срещне Праджи.
Праджи стана и рече:
— Намекваш за някоя добра битка. Е, когато решиш да ми кажеш за какво точно става дума, ще ти кажа дали двамата с Вая искаме да се включим. А дотогава мисля да подремна малко.
След като Праджи излезе, Николас попита:
— Можем ли да му се доверим?
Гуда каза:
— Е, не е от тези, които ще се закълнат във вечна вярност към короната, но ще се бие мъжки за всеки, с когото се е спазарил или — добави той ухилено — срещу всеки, който е влязъл в „черния му списък“. Смятам, че е точно такъв, какъвто изглежда.
— Какво е следващото? — попита Марк.
— Трябва да разберем къде са отведени пленниците. При толкова много пленници, разтоварени тук, все някой трябва да е видял накъде са заминали. Трябва само да внимаваме как разпитваме.
— Аз мисля да подуша малко по пристанището — каза Амос.
— Вземи Марк и огледайте дали има някой кораб за крадене.
— Пак ли ставаме пирати? — ухили се Амос.
Николас му върна усмивката.
— Веднага щом намерим Маргарет, Абигейл и другите.
Амос и Марк излязоха и Николас каза:
— Гуда, можеш ли да направиш така, че хората да приличат повечко на наемници?
— Ще поговоря с тях и ще им пообясня как да се държат.
— Благодаря — каза Ник и наемникът излезе.
Дойдоха Хари и Бриза, и Хари попита:
— Сега какво ще правим?
— Първо трябва да измисля какво да правя с ранджаната — отвърна Ник.
— Продай я на някого — предложи Бриза. По веселата й усмивка Ник беше почти сигурен, че се шегува.
— Защо не я позадържим още малко и да видим дали няма да ни се наложи да влезем в палата? — предложи Хари.
— Не разбирам — каза Николас.
— Виж — каза Хари. — За мен е трудно да си представя, че кораб като онзи може да влезе в залива с двеста пленници, без да го забележи управата. Може би този Върховен е лично замесен. — Той сви рамене. — Ако е, то какъв по-добър начин да влезеш и да се видиш с него от това да му доведеш бъдещата му жена?
— Но той се опита да я убие — изтъкна Николас.
— Това беше еей… там — каза Бриза и посочи някъде на север. — Виж, в двореца не би могъл толкова лесно да я убие, без клановете да го обвинят, нали?
— Дворецът е най-безопасното място за нея в града — каза Хари. — Виж, позадръж я още един-два дни и ако се разбере, че не се налага да влизаме в двореца, натовари я обратно и я прати на баща й. Но ако наистина се наложи да влезем, тя е пропускът ти.
— Твърде безразлични сте към бедното момиче — каза Николас.
Бриза изсумтя.
— Момиче ли? На тази кучка кожата й е дебела като черупка на костенурка. Ти не й гледай големите очи и хубавите устнички, Ники. Ще ти пререже гърлото и ще се усмихва, докато го прави. Може да прилича на разглезена дъщеричка, но в нея има достатъчно грубост, за да я забележи човек, стига да не се залисва.