— Ясно послание за всеки в града: не си търси белята — каза Николас, обърна гръб на клетките и загледа какво става на платформата.
Някакъв търговец предлагаше роби за оглед. Николас запремества поглед от лице на лице, донякъде с надежда, донякъде със страх, че ще разпознае сред тях някого от Крудий, но след няколко минути реши, че тези окаяници са тукашни хора. Няколко млади момичета предизвикаха оживено наддаване, както и един доста як мъж на средна възраст, но останалите роби бяха или твърде стари, или прекалено млади, за да донесат добра печалба.
Отвратен от цялата тази варварска процедура, Николас каза:
— Я по-добре да се връщаме в гостилницата.
Тръгнаха обратно през пазара и по средата на пътя видяха, че хората се отдръпват да отворят път на някакъв въоръжен отряд. В челото едно момче биеше барабан, а зад него един мъж носеше дълъг прът. От върха на дългия прът се спускаха две въжета, завързани за краищата на пръчка, от която висеше знаме — сиво, с извезан ястреб, спускащ се върху плячката си. Николас и Калис също се отдръпнаха и се загледаха в преминаващите в строй около двеста души. Когато подминаха, Николас се обърна към стоящия до тях човек и го попита:
— Кои са тези?
— Червените ястреби на капитан Хаджи. — Човекът изгледа Николас, сякаш го сметна за луд, че пита за нещо толкова явно, и се отдалечи.
— Изглежда, че Тука не е преувеличил, като ни каза, че трябва да се представим — каза Николас.
— Може би — отвърна Калис. — Но след като разберем какво точно искаме да знаят за нас.
— Прав си.
Марк и Амос вече се бяха върнали в хана. Николас седна на масата при тях, а Калис се прибра в стаята си.
— Много бързо — каза Николас. — Намерихте ли кораб?
Амос сниши глас, за да не го чуе Кийлър от тезгяха.
— Пълно е с кораби, които ще свършат работа, след като вече знаем колко дълъг е пътят, но въпросът е, че има и два кораба на Кралството.
— Какво? — удиви се Николас.
— И единият от тях е „Хищник“ — добави Марк.
Николас застана в края на кея и се загледа зяпнал от удивление.
— Затвори я да не лапнеш някоя муха — каза Амос.
— Но как е възможно?
— Погледни по-внимателно — отвърна Амос. — Не е точно такъв, какъвто го бяхме нагласили. Има някои малки разлики. А и някои от въжетата и платната не са както трябва. Това е копие на „Кралски орел“ и някой се е помъчил да го преобрази на „Хищник“. — После посочи другия кораб, малко по-малък, но почти близнак на първия. — А този е или точно копие на „Кралска чайка“, или истинският.
— Истинският нали потъна до крайбрежието на Кеш преди две години — каза Николас.
— И аз така мислех, но може и да не е.
Николас кимна.
— Но това все още не дава отговор на големия въпрос.
— Да. Какво търсят те тук? — каза Амос.
Тримата се върнаха мълчаливо в хана.
В гостилницата Николас попита няколко души дали не са виждали Накор. Всички отговориха, че не са. Дребосъкът беше изчезнал скоро след като четата беше пристигнала.
Николас реши да се прибере в стаята, която бе отделил за себе си, да си отдъхне малко и да поразмисли над загадката с двата кораба в залива. Но когато мина покрай стаята на ранджаната, чу вътре писък.
Посегна към бравата, но вратата се отвори и една уплашена слугиня каза:
— Господарю! Моля ви…
Николас влезе и завари трите други слугини свити уплашени в ъгъла. Ранджаната ги замери с четката си за ресане и изкрещя:
— Няма да остана тук и минутка повече!
— Виж… — почна Ник, но преди да успее да каже още нещо, му се наложи да се сниши, за да избегне изхвърчалия опасно към главата му гребен с три златни зъба, достатъчно остри, за да убият човек. Той пристъпи напред и хвана момичето за кръста, което се оказа тактическа грешка, защото тя го зашлеви през лицето. Той сграбчи ръката й и изрева: — Престани!
Ранджаната започна да го рита и той я запокити толкова силно настрани, че тя тупна по задник на пода. Ник вдигна заканително пръст и каза:
— Това вече е прекалено.
Тя отново скочи и се хвърли върху него и той отново я бутна на пода. Тя се ококори изумена.
— Смееш да ми посягаш!
— И още ще си изпатиш, ако не ми кажеш най-после за какво е цялата тази врява — отвърна й грубо Николас.
— Настоявам веднага да ме отведете в палата — заяви ранджаната. — Говорих с един от хората ти и той имаше нахалството да ми каже, че трябвало да чакам тук, докато се върнеш. — Стана от пода и изтупа поличката си. — Искам да бъде обесен. А сега ме заведи в палата.
— Има един малък проблем — каза Николас.
— Проблем! — кресна момичето, сви пръстите и тръгна към Ник да му издере очите. Той отново я хвана за китките и каза: — Няма ли да престанеш най-после!