Момичето продължи да упорства и накрая той я блъсна на пода още по-силно, така че тя се плъзна и се удари в стената.
Преди да е помръднала, Ник пристъпи и застана пред нея.
— Не ставай! — предупреди я той. — Ще седиш така и ще ме слушаш, иначе ще заповядам да те вържат.
Тя остана седнала, но го изгледа с гняв.
— И защо не искаш да ме заведеш в палата?
Николас въздъхна.
— Надявах се да избегна това, но изглежда, се налага да го научиш. Няма да те заведа в палата, защото изглежда, че човекът, виновен за нападението срещу теб, е самият Върховен повелител.
— Това е невъзможно! Аз трябва да се омъжа за Върховния повелител в нощта на идващия Край на лятото.
Николас разбра, че се е отказала от борбата, и й подаде ръка да стане. Тя я отблъсна сърдито и се изправи сама. Докато я гледаше как става с изяществото на танцьорка, Николас бе принуден да си признае, че Бриза е донякъде права. В това облекло с ефирното горнище и късата поличка тялото й оставаше разголено и изглеждаше повече от съблазнително. Но нравът й беше толкова отвратителен, колкото прелестна бе външността й.
— Лъжеш — каза тя. — Искаш да ме задържиш срещу откуп.
Николас въздъхна.
— Ако това беше вярно, щях просто да заключа тази врата и да поставя охрана пред нея и под прозореца ти. Не. Ако се убедим, че Върховният повелител е човекът, заповядал да те убият, ще уредим да се върнеш при баща си…
— Не! — прекъсна го ранджаната с искрена паника.
— Не?!
— Не. Баща ми ще ме убие.
— Но защо?
— Моят баща, раджата, има тридесет и девет жени. Аз съм най-малката му дъщеря от седемнадесетата му жена. — Тя сведе очи и продължи: — Единственото, което мога да му донеса, е да ме ожени за някой съюзник. Ако се върна, той ще се разгневи и ще заповяда да ми отсекат главата. Повече няма да струвам нищо за него, защото ако ме изпрати за жена на друг съюзник, след като вече ме е предложил на Върховния повелител, това ще се приеме като обида.
— Е, може пък Върховният повелител да няма нищо общо с нападението и ако се окаже така, ще те заведем в палата му.
Всичко това много го притесни, защото момичето изведнъж му се стори уплашено, и чувствата му се объркаха. Този внезапен пристъп на тревога го подразни и той каза:
— Ще видя какво мога да направя.
И бързо излезе от стаята. Вече бе забравил за намерението си да си почине и отиде в гостната, за да почака Хари и Бриза.
Два часа след залез-слънце гостилницата вече бе препълнена с хора — както от четата на Николас, така и външни. Ник беше избрал за себе си и приятелите си масата най-близо до коридора, водещ към спалните. Хари, Антъни и Бриза все още ги нямаше и все още никой не беше мяркал Накор. Николас започна да се тревожи.
Приближиха се двама наемници и го попитаха дали ще набира още хора. Николас им отговори уклончиво, че зависело от възможния договор и че трябвало да наминат пак след някой ден.
Храната, която се предлагаше тук, беше топла и засищаща, макар и не особено вкусна, а виното беше прилично и всички от четата, разбира се, бяха доволни. По време на вечерята Хари, Антъни и Бриза най-сетне се върнаха.
Тримата седнаха и Николас ги попита:
— Какво ви забави толкова?
Хари се усмихна.
— Голям град е.
— Целия ли трябваше да го разгледате за един ден? — ухили се Амос.
— И една десета не сме разгледали — отвърна Хари, — но наистина намерихме някои интересни неща, или по-точно Антъни и Бриза.
— Намерих един, който продава магически амулети долу край пристанището — каза Антъни. — Пълен мошеник, разбира се, и дрънкулките му са съвсем безполезни, но си поразвърза езика за някои клюки около Върховния и главния му съветник.
Николас се наведе над масата и Антъни заговори тихо:
— Праджи не се шегуваше за забраната над магията. Едно от нещата, които онзи продавач на дрънкулки ми каза, беше, че над града е поставен магичен страж, който предупреждава Даакон в случай, че някой използва магия в границите на града. Така поне се говори. Той твърди, че дрънкулките му притежавали особеното свойство да действат, без съветникът да разбере. — Антъни поклати глава. — На някой да му трябва това? — каза той и извади от джоба си някакъв странен фетиш. Беше фигурка на мъж с гигантски член. — Разправяше, че това нещо правело човек неустоим за жените. — Бриза прихна и той се изчерви.
— Антъни, трябва да остана насаме с теб някоя нощ — подкачи го момичето.
На Николас не му стана никак весело.
— Прибери го това нещо. Всичко това означава, че не можеш да използваш силата си, за да намериш момичетата.