— Какво още разбрахте? — попита Николас.
— Тук съществува нещо като организация на крадците — каза Бриза. — Ти си от Крондор, така че си чувал за Шегаджиите.
Николас кимна.
— Е, тукашното е нещо подобно, но по това, което видяхме, имам чувството, че е по-малко ефективно и много по-слабо.
— Защо?
— В живота си не бях виждала толкова много въоръжени мъже в рамките на една квадратна миля, дори във Фрийпорт, а половината от тях принадлежат на един или друг клан, или на Върховния.
— Тя е права, Ники — каза Хари. — Навсякъде гъмжи от войници и всеки си има или охранник, или пазачи на къщата му, или наемници. Точно както каза Гуда. Прилича на военен лагер.
Николас се замисли. В Крондор също имаше много частни пазачи и наемници на служба при търговци и благородници, но повечето хора излизаха навън без оръжие, освен в Бедняшкия квартал или по пристанището нощем, защото градската стража и гарнизонът на принца поддържаха спокойствието и реда и държаха Шегаджиите донякъде под контрол. Също така беше чувал от баща си, че и гилдията на крадците предпочита реда, тъй като при едно военно положение занаятът им може сериозно да пострада.
— Разбрахте ли нещо на робския пазар? — попита Николас.
— Нищо, за което да си струва да говорим — отвърна Хари. — Трудно беше. Ако не купуваш, будиш подозрение. Между другото стената зад робския пазар е отделена с бяла черта на дузина крачки от нея. Забеляза ли го?
— Двамата с Калис наминахме оттам, но не забелязах — отвърна Ник.
— Мъртва зона.
Николас кимна. Това означаваше, че на стрелците по стените и на войниците по пазара е заповядано да убиват всеки, който прекоси чертата.
— Върховния не иска някой да се опита да освободи осъдените.
— Или не желае неканени гости — вметна Бриза.
— А ти ако управляваш този град на главорези, какво би направил? — попита Амос.
— Ако аз го управлявах, щях да го управлявам по друг начин — отвърна Ник.
Амос се засмя.
— Не си първият, който си го е помислял преди да поеме поста. Попитай някой път баща си за сделките, които трябваше да сключи с Шегаджиите в началото на управлението си.
Николас се обърна към Бриза.
— Мислиш ли, че можеш да се свържеш с тукашните крадци?
— Може да ми отнеме един-два дни — отвърна тя. — Половината хора тук изглеждат като пребити псета. — Тя заговори още по-тихо. — Според мен в това помещение вече има половин дузина осведомители и шпиони. Голямо недоверие цари в този град.
— Е, тогава да ядем, да пием и да се веселим… — каза Николас.
Маргарет се събуди сепната и с разтуптяно сърце. В полумрака се надигна фигура. Тя примигна и седна, за да я различи по-добре.
Внезапното й движение стресна фигурата и тя се дръпна назад. Маргарет посегна към едва тлеещия светилник и удължи фитила. На пода до леглото седеше едно от гущероподобните същества. То заслони тъмните си очи от светлината и запълзя назад, издавайки тих звук.
Маргарет ахна от ужас. Съществото бе изрекло една дума. Много тихо. Беше казало: „Не.“ Но това, което ужаси Маргарет, беше звукът. Не беше нито чужд, нито нечовешки. Гласът принадлежеше на човек. На жена. Гласът звучеше като нейния.
Глава 18
Тайни
Николас вдигна глава.
През гостилницата към неговата маса крачеше Тука заедно с някакъв червендалест запъхтян мъж с внушително шкембе, облечен в умопомрачаващо съчетание от цветове: яркожълта туника, везана риза под нея, червени панталони, зелен пояс и пурпурна шапка според местната мода, с широка, завита нагоре периферия.
— Хари, да не би някой да ти е откраднал дрехите снощи? — попита Гуда.
Хари се прозя, все още сънен след огромното количество ейл, изпито предната вечер.
— Така изглежда — измърмори скуайърът от Лъдланд.
— Енкоси — каза Тука, — най-смирено ви представям Анвард Ногош Пата, представителя на моя господар в града.
След поканата, мъжът седна на единствения свободен стол на масата на Николас и прошепна:
— Вярно ли е?
— Кое да е вярно? — изгледа го с мътен поглед Хари.
Николас му махна с ръка и рече:
— Да. Момичето е при нас.
Дебелият мъж издиша тежко и пръстите му забарабаниха по масата.
— Тука го познавам от години и макар човек да не може да разчита на него повече, отколкото на всеки друг колар, не е толкова умен, че да измисли сам една толкова заплетена история за предателства и убийства. — Той се наведе над масата и заговори още по-тихо. — Какво смятате да правите? Откуп? Награда?
Николас се намръщи.
— А според теб как да постъпя?
Мъжът отново забарабани по масата.