Веднага след него вървяха две жени, и двете облечени много предизвикателно. Едната беше руса и с късо елече от коприна, извезано със златни нишки и рубини. Единственото й друго облекло беше късата бяла поличка, стигаща до средата на бедрата и прибрана нагоре на единия крак с помощта на грамадна златна игла с рубин. Косата й беше дръпната назад със златна верижка и падаше до раменете й. Беше светлокожа и както предположи Накор — със сини очи, въпреки че не можеше да се определи от толкова далече. По всякакви мерки изглеждаше смайващо красива, макар и прекалено млада за вкуса на Накор. Вървеше на крачка след високия мъж.
Другата беше също толкова, красива, макар и по-стара. Косата й беше черна, но кожата й бе почти толкова светла като на първата. Носеше къс червен елек, полуотворен отпред и разкриващ пищна гръд. Полата й беше къса като на първата, но черна. Накитите по нея бяха също толкова разкошни — сапфири и злато, макар че иглата на полата й беше само с един едър смарагд. До нея вървеше облечен в черен халат мъж — беше плешив, а на носа си носеше златна халка.
Един глашатай извика:
— Елате и се съберете. Нашият милостив Върховен повелител търси вашия съвет, защото иде празник. Той си взима жена, ранджаната на Кълбар, и ще обяви церемония и празненство в края на Летния празник.
Изражението на младата блондинка издаваше, че не е никак доволна от това.
Глашатаят продължи:
— Господарката Кловис.
Тъмнокосата жена заговори:
— Моят господар Даакон моли всички вие да благословите този съюз и да се приготвите за церемониите, които сами счетете за подходящи за такъв тържествен повод. — Мъжът, за когото Накор реши, че трябва да е Даакон, остана неподвижен и мълчалив.
„Много интересно“ — помисли си исаланецът.
Хари и Бриза влязоха в хана и Николас стана и отиде с тях в стаята си.
— Открихме къде са били отведени пленниците — прошепна Бриза.
— Къде? — попита тихо Николас.
— В онова имение, което видяхме отвъд реката — каза Хари.
— Сигурен ли си?
Хари се ухили.
— На Бриза й струваше по-голямата част от деня и половината от вечерта, но накрая намерихме един от Дрипавото братство…
— Какво братство?
— На крадците — каза Бриза. — Така ги знаят тук. Не че са нещо, за което си струва да се говори, главно просяци и джебчии. Истински добрите крадци действат сами или хората на Върховния ги излавят и убиват.
— Хари, иди да доведеш Калис и Марк — каза Николас.
Хари излезе и докато го нямаше, Николас попита:
— Нещо друго интересно?
Бриза сви рамене.
— Не разбирам много от големи градове. Целият си живот съм прекарала във Фрийпорт. И сравнение не може да става, но едва ли има по-мръсна дупка от това място на целия свят, включително и Дърбин.
Тя се намръщи и Николас я запита:
— Какво?
— Ами… просто нещо, което ми каза онзи просяк. Докато се мъчех да го предразположа и да го убедя, че не съм от Черните рози на техния Върховен, той ми каза, че крадял само където било разрешено.
— Разрешено ли?
— Представяш ли си? След това попитах друг крадец какво означава това и той ми обясни, че имало нещо като неписани правила къде можеш да се отървеш от наказание при кражба и къде със сигурност ще те напъхат в клетката, ако те спипат. — Момичето потръпна. — Много гадно трябва да е. Висиш там, докато замръзнеш през нощта, през деня се опичаш хубаво, не можеш нито да седнеш, нито да се изправиш, и гледаш всички долу из пазара, и все имаш чувството, че всичко това не е истина.
— Казваш го така, сякаш доста си мислила за това — подхвърли Николас.
— Покажи ми дори един крадец, който не си е помислял какво го чака, когато го спипат, и аз ще ти кажа, че е глупав крадец. — Тя сбърчи личице. — Честно казано, май всички сме глупави. Всеки от нас си мисли как биха могли да ни хванат, но никой не допуска, че точно него ще хванат.
Николас се подсмихна.
— Много самокритично.
Бриза сви рамене.
— Ами така е, като се позадържи човек малко повече около Хари. — После се ухили. — Той се опитва да ме превъзпита.
Вратата се отвори и влязоха Хари, Калис и Марк. Николас разказа на двамата какво е научил и добави:
— Изчакайте до късно вечерта и след това вижте дали ще можете да прехвърлите реката, без да ви забележат. Не знам колко можете да се доближите до онова място незабелязано…