— Достатъчно — каза Калис.
— … но вижте дали можете да разберете къде държат нашите хора.
— Ако отида сам, ще се оправя много по-добре — каза Калис.
Николас повдигна вежда, после погледна Марк и каза:
— Тръгни малко след него. Искам някой да е наблизо, за да може да му се притече на помощ, ако се наложи бързо да бяга.
Калис се усмихна.
— Благодаря ти за загрижеността. Надявам се да не се наложи. — И се обърна към Марк. — Трябва да тръгнем още сега и да пообиколим малко онази изгоряла къща. Мога да наблюдавам оттам.
Излязоха. Ник се обърна и видя, че Хари свойски е прегърнал Бриза през кръстчето.
— Охо? — каза той учудено.
— Какво „охо“? — каза Хари, след което се усети, изчерви се и пусна момичето.
Бриза се усмихна хитро и каза:
— Няма какво толкова да се чудиш, Николас. И аз се заех да го пообразовам малко.
И се измъкна през вратата.
Хари се изчерви още повече.
— Е, вече доста време прекарваме заедно, а тя наистина е хубава, ако можеш да я погледнеш под тези ужасни мръсни дрехи.
Николас вдигна ръце.
— Не е нужно да ми обясняваш. — Погледна към вратата все едно че можеше да види през нея. — И аз забелязвам напоследък, че ми е все по-трудно да си спомня лицето на Абигейл. — Той поклати глава. — Странно, нали?
Хари сви рамене.
— Не мисля, че е странно. Не сме виждали Абигейл и Маргарет от месеци и… — И отново сви рамене.
— А една Бриза в леглото е нещо по-реално от една Маргарет в сънищата ти, нали?
— Нещо такова. — Хари като че ли бе готов да се ядоса. — Но не е само това. Тя е свястно момиче, Ники. Ако двамата с теб имахме толкова сурово детство като нея, едва ли щяхме да можем да я стигнем и наполовина. А и съм сигурен, че мога да я накарам да престане да краде. — Николас отново вдигна ръце, а Хари каза: — И освен това Антъни е влюбен в Маргарет, наистина е влюбен в нея.
— Ти си се досетил?
Хари се ухили.
— Отне ми известно време, но накрая се сетих, че съсредоточава заклинанието си върху едно от двете момичета. После си спомних, че беше доста спокоен около Абигейл, но озовеше ли се край Маргарет, не го свърташе на едно място.
— Къде е Антъни?
— Отиде да търси Накор.
Николас изръмжа раздразнено.
— А Накор къде е? От два дни го няма.
Хари не можа да му отговори.
— Бих искала да престанат най-после с това — каза Абигейл.
Маргарет кимна.
— Знам. Изнервящо е.
Двете същества седяха до тях и подражаваха на жестовете им, докато се хранеха. Щом Маргарет си срежеше късче месо с ножа, едно от съществата повтаряше жеста й над въображаема чиния на масата.
Двете същества стояха на разстояние от момичетата през деня, без да ги доближават на повече от една ръка. Но непрекъснато ги наблюдаваха, а сега правеха тези дразнещи подражателни мимики и движения.
Маргарет избута настрани празната си чиния и каза:
— Не разбирам как мога да ям толкова много! Та ние по цял ден нищо не правим. И въпреки това не забелязвам да наддавам на тегло.
— Знам — каза Абигейл. — И аз не искам да ям, но няма да се оставя да ми пъхат храната насила в устата. — Сдъвка старателно хапката си, преглътна и каза: — А ти забелязвала ли си ги да ядат нещо?
— Не — отвърна Маргарет. — Мислех, че сигурно ги хранят след като ние заспим.
— А освен това не съм ги виждала да… разбираш — каза Абигейл.
Маргарет се усмихна.
— Да използват нощното гърне.
Абигейл кимна.
— А и не мисля, че изобщо спят.
Маргарет си спомни за онова, което беше видяла през нощта и отвърна:
— Мисля, че си права.
После стана и едното същество, за което напоследък мислеше като за „своето“, направи същото. Маргарет чу как Аби ахна, обърна се и видя, че тялото на съществото леко се е променило. То, или „тя“, беше станало по-високо, бедрата и гърдите му се бяха разширили, а кръстът — стеснил.
— Какво става тук? — прошепна Маргарет.
Вратата на хана се отвори с трясък и Николас вдигна глава. Вътре нахлуха трима въоръжени мъже и преди някой от войниците в гостилницата да успее да реагира, след тях влязоха още половин дузина стрелци с лъкове.
След мъжете с лъковете влезе едър побелял мъж, почти старец, който огледа всички и ревна:
— Кой командва тук?
Николас стана и каза:
— Аз.
Мъжът пристъпи към него с широка крачка, изгледа го и поклати глава.
— Браво, че си такъв храбрец да защитиш капитана си, момче, но не му правиш чест, като го криеш от мен.
— Излез навън, дядо, и ще ти покажа с удоволствие, че наистина съм капитанът на тази чета — каза Николас.