След като се озоваха в лодката, Марк хвана веслата и попита:
— Е, намери ли нещо?
— Почти нищо, което да ни е от полза. Има една особеност: не се мяркат никакви стражи и има много малко слуги.
— За толкова голямо имение? — учуди се Марк.
Калис сви рамене.
— Опитът ми с човешките имения е доста ограничен. — Усмихна се и добави: — Всъщност това е първото, което виждам.
— Стените му са толкова високи и дълги, че си мислех, че вътре ще има цял град — каза Марк.
— Нищо подобно. Много градини, празни постройки и странни следи.
— Какви следи?
— Отпечатъци, каквито не бях виждал досега. По-малки от човешките, но оформени почти като човешки. И драскотини пред пръстите на краката.
Не беше нужно да му обяснява, че са от нокти.
— Змийски хора? — каза Марк.
— Няма да съм сигурен, докато не ги видя.
— Смяташ да се върнеш?
— Трябва. Ако искаме да намерим пленниците и да разберем какво става тук, трябва да проуча много места. — Елфът се усмихна на приятеля си. — Ще бъда предпазлив и методичен. Ще проуча цялата външна част на имението преди да проникна във вътрешната. И нея ще я проуча много добре преди да вляза в главната къща.
Марк не изглеждаше много успокоен, но знаеше, че Калис е бърз и силен, спокоен и с пъргав ум.
— Колко време ще ти отнеме?
— Три, може би четири нощи. По-малко, ако ги намеря преди да вляза в голямата къща.
Марк въздъхна и мълчаливо загреба към другия бряг на реката.
Глава 19
Проучвания
Водачът дойде.
Николас си беше избрал с него да отидат Амос и Гуда, като в същото време Хари и Бриза трябваше да обиколят из града и да потърсят още някой знак за съдбата на пленниците. Донесението на Калис бе разтревожило принца; липсата на стражи и слуги изглеждаше поредната безсмислица. Твърде много загадки имаше в цялата тази история. Единственото, което можеше да й придаде някакъв смисъл, бе възможността да е дело на пантатийски змиежрец, което никак не успокояваше Николас. Освен това никак не му харесваше и планът на Калис да се върне, но не можа да измисли никакво сериозно основание да му откаже.
Антъни щеше да остане в хана с Праджи, Вая и другите, за да се ослушват и да видят какво може да се измъкне от местните клюки. Праджи и Вая бяха решили да останат заради доброто заплащане — Ник не беше споделил с двамата всички подробности, свързани с това пътуване, но явно им плащаше предостатъчно. Праджи беше сигурен, че в гостната всяка вечер се навъртат поне половин дузина уши на други чети, както и агенти на загадъчната Черна роза, и задават дискретните си въпроси.
Николас и двамата му спътници напуснаха гостилницата. Ходенето отне близо цял час, което му даде добра възможност да поразбере още неща за Града на Змийската река.
Пазарът и търговските квартали наоколо, както и пристанището, бяха нещо като обща територия, из която хора от всякакви кланове и съюзи преминаваха свободно; мирът тук се поддържаше от гарнизон на личната гвардия на Върховния повелител. Облечените в черни униформи войници бяха навсякъде по двама и от време на време по улиците с енергична походка през тълпата преминаваше по някой по-голям патрулен отряд.
Но веднага след като напуснаха търговския център, стана ясно, че навлизат в нещо като военна зона. В двата края на улиците се издигаха барикади, принуждаващи впряговете да забавят, за да ги заобиколят, което затрудняваше възможните конни набези. Мъжете се движеха на групи. Жени се мяркаха само придружени от въоръжен ескорт. Повечето минувачи предпочитаха да се прехвърлят на отсрещната страна на улицата, опасявайки се, че Николас и приятелите му могат да им създадат неприятности.
Всички минувачи носеха по някакъв знак. Повечето представляваха животинска глава и сигурно бяха клановите знаци, за които бяха споменали Праджи и Тука. Други носеха знаци на търговски къщи, с които бяха в съюз, или на четите, в които служеха. Ник си беше помислил дали да не поръча да направят знаци и за неговите хора, но се надяваше, че ще са напуснали града преди това да се окаже необходимо. Вече имаше чувството, че се задържат тук твърде дълго.
Когато наближиха къщата, в която бяха поканени, наследствения дом на Лъвския клан, Николас видя поредното доказателство за живота на хората в този град: беше си истински въоръжен лагер, имаше постове на няколко карета преди пред очите им да се открие самата къща. Тя се оказа триетажна, с наблюдателна кула над третия етаж. Имаше си площадки за стрелци и външна стена, висока седем стъпки. Когато влязоха през дебелата дървена порта, Амос възкликна: