— Тяхното означава „свободен народ“. Но и те, и ние сме просто „шанди“, тоест „народ“. Старите обичаи трудно умират. За нас все още е важно да си добър ловец и воин преди всичко останало. Аз самият съм доста преуспяващ търговец. Постигнал съм не малко, имам си кораби и кервани, които тръгват и се връщат тук всяка година. Два пъти в живота си съм стигал със стоката си чак в Западните земи, а веднъж съм търгувал дори в кралството Па’джакамака, както и във всички градове по Ведра, но богатството ми няма никакво значение за съвета на моя клан; правото да управлявам съм си го спечелил благодарение на острото си око и точността си с лъка, със способността ми да се промъквам скришом, с ловката си езда и с въртенето на меча.
Синът му го гледаше с гордост, двете му дъщери и зет му също.
— Но да си пръв с меча или лъка, или на коня все още не означава, че си мъдър владетел — продължи Васлав. — Много вождове са постъпвали глупаво от гордост или криворазбрано чувство за чест и много пъти клановете им са страдали. Върховната власт в града се държи от междуклановия съвет, но само вождът може да командва хората от своя клан. — Той поклати тъжно глава. — Но преди около тридесет години започнаха да стават лоши неща.
— Лоши неща ли? — попита Николас.
— Съперничествата прераснаха във вражди, започна да се лее кръв и между клановете избухна открита война. Сред пашанди има четиринадесет клана, Николас. В разгара на тези междуособици шест клана — Мечка, Вълк, Гарван, Лъв, Тигър и Куче — се обединиха срещу пет други — Чакал, Кон, Бик, Плъх и Орел. Лос, Бизон и Язовец се опитаха да останат извън тази кървава вражда, но накрая бяха въвлечени и те.
— В разгара на битките един наемнически капитан на име Валгаша завзе с четата си сградата на съвета. Обяви, че говори от името на хората в града, които не са от кланове, и че пазарът и пристанището са под негова закрила. Убиваше всеки мъж, който се появеше въоръжен в тези райони. Почти успя да съюзи всички кланове срещу себе си, но докато се наканим да го нападнем, изпрати вестители да моли за примирие. Срещнахме се с него и той убеди мен и останалите вождове да прекратим боя. Така той получи титлата Върховен повелител. Оттогава действа като върховен съдник и умиротворител, въпреки че много спорове си останаха нерешени и враждите продължават.
— Останах с чувството, че той е абсолютният властник в града — каза Николас.
— Така е, но по онова време това изглеждаше по-разумна алтернатива от постоянните борби. След като мирът в града се възстанови, властта му укрепна. Отначало превърна своята наемна чета в градска стража, патрулираща из пазара и по пристанището, после — и в търговските квартали. След това създаде постоянна войска, като издигна най-старите си и верни воини в своя лична гвардия. А после се появи Даакон. — Васлав изсумтя с презрение. — Благодарение на тази жестокосърдечна свиня градът се превърна в деспотство, а Валгаша — в деспот. Той именно създаде Червените кръвници, които трябва на късове да бъдат посечени, защото започнат ли да се бият, нищо не може да ги спре.
— Кога стана всичко това? — попита Амос.
— Преди двайсет и седем години започнаха междуособиците ни; а преди двадесет и четири години деспотията на Върховния повелител стана абсолютна.
Николас се озърна към Амос и той му кимна. Николас попита:
— Какво можете да ни кажете за онзи набег, на който се натъкнахме?
Васлав кимна на зет си и Регин заговори:
— Някои от по-младите ни воини се опитват да подронят властта на Върховния, като осуетят договора му с един северен търговски съюз, и действаха без разрешението на своите вождове.
Старият мъж въздъхна.
— Беше пълна глупост, независимо от храбростта им. Само подразниха Валгаша, а провалът им е пълен.
— Струва ми се, че имаме обща цел — каза Николас. — С риск да се повторя, според мен Върховният повелител или някой високопоставен в двора му е виновен за смъртта на синовете ви. — Николас преразказа това, което вече беше споделил за нападението, за шлема на Червените кръвници и за появата на личните войници на Върховния повелител, но този път с повече подробности.
Първия въпрос зададе Хатонис.
— Обяснете ни все пак какво сте търсили вие там?
Николас се обърна към Гуда, който сви рамене, и към Амос, който му даде знак да продължи.
— Искам обаче да се закълнете, че това, което ви кажа, няма да излезе извън тази стая.
Васлав кимна и Николас заяви:
— Аз съм синът на принца на Крондор.
— Татко ми каза, че баща ви бил владетел на някакъв град — отвърна младежът. — За Крондор никога не съм чувал. В Западните земи ли е, както ви попита сестра ми?