Огледа се с любопитство. Тунелът се спускаше леко надолу и чезнеше в мрака. Накор тръгна по него, докато подът не стана равен. Огледа стените и забеляза зеления мъх по тях и локвите вода под краката си. Затвори очи, пресметна колко беше вървял и реши, че би трябвало да се намира под реката. Ухили се — досещаше се накъде би трябвало да води тунелът.
След като повървя още около половин час, стигна до една стълба — железни скоби, забити в стената. Без да бърза, той духна лампата и се заизкачва. Удари си главата в някакъв капак, потри цицината си, изруга тихо и заопипва. Намери резето, дръпна го и натисна нагоре. Металният капак проскърца и бавно се отвори. След тъмнината в тунела светлото небе почти го заслепи. Накор надникна предпазливо навън и разбра, че се намира в изгорялата ферма. Зарадван от откритието си, Накор свали капака и се върна долу. Остави капака незаключен в случай, че се наложи да излезе бързо.
В тунела отново запали лампата и продължи. Стигна до нови стъпала, изкачи се по тях и спря пред заключена врата. Опипа я предпазливо, отвори я и надникна. Нямаше никого и той бързо излезе и затвори вратата. Духна лампата, защото в скобите по стената горяха факли. Прибра лампата в торбата и тръгна през мазето на онова, за което вече беше сигурен, че е имението на Даакон. Такива неща като тайни тунели и скрити проходи много допадаха на Накор и той си помисли, че проучванията му през този ден вървят приятно. Освен това се надяваше пак да види жената — наистина беше много красива.
Помота се из имението почти целия предобед, в желанието си да я намери, но срещаше само мълчаливи слуги в черни туники и панталони и с червени чалми. По обяд му замириса на храна и той се промъкна в кухнята в една постройка зад главната къща. Видя от нея да излизат трима души, двама от които носеха котел с топла храна. Притича през кухнята, сниши се, надникна и видя двама улисани в работата си готвачи. Грабна един самун топъл хляб до вратата и бързо изскочи навън. Зави на ъгъла и за малко да се блъсне в двама облечени в черно мъже, но за късмет те се оказаха с гръб към него. Тръгна в обратната посока и се скри под живия плет.
Задъвка залък от хляба и реши да проучи и главната къща. Когато понечи да се изправи, забеляза в тревата нещо странно. Наведе се и различи отпечатък от крак, едва различим, защото повечето сгазени стръкове вече се бяха изправили. Накор се ухили — никой човек не бе способен на това. Калис бе идвал тук предната нощ.
Остана доволен, защото сега отпадна грижата му, че трябва да се върне и да уведоми Николас за това, което беше открил. Освен това не беше съвсем сигурен какво всъщност е открил, поради което реши, че е редно да проучи и да е сигурен, преди да се върне в хана. А и на всичко отгоре му беше много забавно.
Влезе в къщата и почна да оглежда стаите. Намери следи от някои практики, които мълвата приписваше на Даакон. В една от стаите по стените бяха изложени останките от неколцина нещастници; провиснали на куки, набити на колове или проснати по рафтовете. Един от тях висеше от кука, забита в гърдите му, без по тялото му да е останала и педя кожа. Голямата маса в средата беше покрита с кафяви петна, които не можеха да са от друго освен от съсирена кръв, а цялото помещение вонеше на химикали, тамян и гнила човешка плът. В друга стая Накор се натъкна на библиотека, от която сърцето му чак подскочи: толкова много книги не само не беше чел, но не бе и виждал на едно място! Пристъпи към най-близкия рафт и огледа заглавията. Някои познаваше по чужди позовавания, но повечето му бяха непознати.
Неволно посегна към един от томовете, но вродената му предпазливост го спря. Сбърчи чело и се загледа в книгите, примигвайки начесто, с почти затворени очи — но достатъчно отворени, за да пропускат светлината. Не му беше много ясно защо действа този номер, но беше открил, че когато го прави, може да види някои следи от разни номера, които останалите, кой знае защо, държаха да наричат „магия“.
След малко засече бледосинкавото сияние.
— Капанчета — прошепна си той. — Лошо.
Обърна гръб на книгите и тръгна към следващата стая. Открехна вратата и сърцето му подскочи, щом се взря в очите на един човек, седящ в кресло. Беше Даакон!