Мъжът не помръдна. Накор се шмугна през вратата, затвори я и се увери, че тялото на магьосника е съвсем неподвижно и очите му са вторачени в празното пространство. Накор пристъпи до него, наведе се и се взря в тях.
След това забеляза другия Даакон и се ухили. Отиде бързо при другата фигура, която стоеше неподвижна до стената, и я огледа. Вонеше на подправки и благоухания, закупени от някой продавач на парфюми на пазара. Накор го пипна и бързо дръпна ръката си. Това нещо очевидно беше мъртво. Накор се вгледа в очите му и си помисли за онова, което бе видял в предишните две стаи. Сега вече разбираше къде е отишла кожата на нещастния мъртвец.
Зад истинския Даакон имаше грубо скована маса със свитъци по нея и разни други неща, така че Накор седна и започна да ровичка из тях.
Минаха няколко часа, докато разгледа всичко по-интересно. На писалището намери кристална леща и щом погледна през нея, откри, че може да долови съвсем тъничките нишчици от енергията на някакъв номер. Синкавият ореол около книгите в другата стая направо се набиваше в очите. А около Даакон светеше рубинена светлина, чиято нишка се издигаше през тавана.
— Пъг? — прошепна Накор и изведнъж нещата добиха смисъл. Вече знаеше със сигурност кой задържа вниманието на Даакон. Без извинение си присвои лещата и я прибра в торбата си.
Стана, мина бързо покрай вкочанения магьосник и пак слезе в тунелите. Предпочете да излезе през изгорялата къща, което щеше да му спести досадното промъкване през двореца, макар че щеше да му се наложи да преплува реката. Малко съжали, че ще си развали чудесната нова роба, но продължи.
Маргарет се опитваше да побегне, но краката й не помръдваха. Обърна се, но не можа да види какво я преследва. Далеч напред видя баща си; отвори уста да му извика за помощ, но не можа да издаде и звук. Онова, което я гонеше, вече беше почти зад гърба й. Обзе я ужас и тя отвори уста.
Нададе писък и се събуди. Шумът беше стреснал двете същества в стаята и те се отдръпнаха. Маргарет беше плувнала в студена пот и нощницата й беше залепнала за тялото й. Тя отметна завивката и пристъпи към леглото на Абигейл. Краката едва я държаха, но за пръв път от няколко дни умът й беше чист.
Тя приседна на ръба на леглото на Абигейл и я разтърси.
— Аби?
Абигейл се размърда, но не се събуди.
— Аби? — повтори тихо Маргарет и я разтърси отново.
После нечия ръка я докосна по рамото и сърцето й подскочи. Извърна се да пропъди съществото, но вместо чуждата твар пред нея стоеше Аби. Маргарет се надигна и притисна гръб в стената с широко отворени от ужас очи. Втората Аби беше гола и съвършена във всяко отношение. Маргарет се беше къпала с приятелката си много пъти и разпозна съвсем ясно родилното петно над пъпа й и белега на коляното от падането, когато брат й я беше бутнал като малка.
Всичко във втората Аби беше съвършено — освен очите й. Очите бяха мъртви.
— Върни се в леглото — прошепна втората Аби.
Маргарет погледна към леглото си и се ококори, защото видя самата себе си — също така гола. Писъкът й разкъса нощта.
Глава 20
Планове
Николас вдигна глава.
В хана влезе Накор, целият мокър. Дребният мъж прекоси гостилницата и седна до Ник, Амос, Хари и Антъни. Праджи, Вая, Гуда и Бриза седяха на съседната маса.
— Има ли нещо топло за ядене? — попита ухилено исаланецът.
Хари стана, а Николас попита:
— Къде беше?
— На много места. Видях много неща. Интересни. Но да не говорим за тях тук. Дайте първо да се нахраня.
Хари се върна с чиния топла храна и халба ейл и цялата компания остана да седи мълчаливо и да гледа как дребосъкът се храни. Той не прояви никакво притеснение, че е обект на толкова мълчаливо внимание, и след като свърши, стана и каза:
— Николас, трябва да поговорим.
Николас също стана и рече:
— Ела, Амос.
Амос кимна и ги последва. Влязоха в стаята на Ник и Накор каза:
— Мисля, че знам къде са пленниците.
— Калис ги намери — отвърна Николас и повтори каквото му беше казал Калис.
— Но без Маргарет и Абигейл — допълни Амос.
Накор закима.
— Знам, че Калис е бил там. Видях следите му. Много е добър. И най-добрият следотърсач няма да ги види, но аз лежах скрит в плета и носът ми беше само на педя от тях. — Исаланецът се изкиска.
— Как успя да влезеш в имението? — попита Николас.
— Намерих проход от двореца. Минава под реката.
Амос и Николас се спогледаха удивено и Амос каза:
— А как успя да влезеш в двореца?
Накор им разказа как е проникнал и какво е видял там.