— Къде ни водиш? — каза Гуда.
Накор почти подскачаше и тропаше с тоягата си по пътеката.
— Насам, насам. Не е далеко.
Момчетата почти се затичаха и скоро настигнаха исаланеца.
— Накор — каза Николас. — Откъде знаеш, че Пъг е тук?
Накор сви рамене.
— Номер.
Озоваха се пред вдъхващ страх храсталак и дървета, толкова нагъсто едно до друго, че изглеждаше невъзможно да се мине през тях.
— Сега накъде? — попита Хари.
Накор се ухили.
— Виж. — Той посочи напред по пътеката с тоягата си. — Тук гледай. Не нагоре.
После закрачи бавно и след това се обърна, така че продължи заднишком, влачейки върха на тоягата си по земята. Момчетата тръгнаха напред, приковали очи във върха на тоягата, вдигаща прах по тясната пътечка. Закрачиха бавно и след малко Николас осъзна, че вече би трябвало да са притиснати от гъстата растителност, но въпреки това пътеката пред тях си оставаше чиста.
— Не гледайте нагоре — каза Накор.
Обкръжи ги непрогледен сумрак, но продължаваха да виждат съвсем ясно пътеката, където я докосваше тоягата. После изведнъж се появи светлина и Накор каза:
— Сега можете да гледате.
Вместо сред гъстата гора стояха пред голямо имение с ниски, добре поддържани плодни дръвчета по краищата. От другата страна на имението пасяха овце, а по една широка ливада обикаляше малко стадо коне. Николас погледна през рамо и видя Амос и Гуда, които се озъртаха, все едно че се бяха изгубили. Накор каза:
— Много се бавят. Ще ида да ги доведа.
— Не е нужно — чу се глас зад тях.
Николас се обърна и видя мъж в черен халат, малко по-нисък от него самия, който ги гледаше със загадъчна усмивка. Очите на младия принц се разшириха, защото само допреди миг не беше възможно непознатият да е бил тук. Мъжът махна с ръка и изведнъж Амос и Гуда зяпнаха с ококорени очи.
— Махнах илюзията — каза мъжът.
Накор се ухили.
— Нали ви казах? Беше номер.
Мъжът погледна двете момчета и Накор, след това се загледа към приближаващите се Амос и Гуда. След малко брадатото му лице се отпусна и сякаш години паднаха от плещите му, когато промълви:
— Капитан Амос! Представа нямах.
Амос закрачи към него и протегна ръка.
— Пъг, радвам се, че те виждам. — Здрависаха се и Амос отбеляза: — Но ти изобщо не си се променил след битката при Сетанон!
Пъг се усмихна весело и отвърна:
— Това вече съм го чувал. Кои са ти приятелите?
Амос махна с ръка на Николас да се приближи и рече:
— Имам удоволствието да ти представя твоя братовчед принц Николас.
Пъг се усмихна топло на момчето.
— Ники, не съм те виждал, откакто беше почти бебе.
Амос продължи.
— А това е Хари Лъдламски, неговият скуайър, а тези двамата са Гуда Буле и…
Преди да е довършил, Накор се намеси:
— Аз съм Накор Синия ездач.
Най-неочаквано Пъг се разсмя на глас.
— Ти! Чувал съм за тебе. — Искрено развеселен, той им махна с ръка. — Е, добре дошли във Вила Беата.
Даде им знак да го последват и ги поведе към странно изградения дом. Голямата постройка в средата, бяла и с червен керемиден покрив, беше обкръжена с ниска ограда от бял камък, подслонила градина с плодни дървета и цветя. В центъра на градината имаше мраморен фонтан — три танцуващи делфина пръскаха весели струи. По-нататък се виждаха помощни пристройки.
— Какво е Вила Беата? — попита Николас.
— Това място. На езика на онези, които са го построили, означава „благословен дом“, или поне така са ми казвали. А и сам се убедих.
Амос се обърна към Накор.
— А ти как разбра, че не трябва да ходим в замъка?
Дребният мъж се ухили и сви рамене.
— Не знам. Просто го разбрах.
Пъг каза през рамо:
— Ако бяхте отишли в замъка, щяхте да го заварите запустял, освен няколкото малки капанчета в най-високата кула. Разбрах, че помага за спокойствието ми да поддържам легендата за Черния чародей. Предупредителите, които съм разположил там, щяха да ме известят, че сте влезли, и щях да отида да видя кои са тези натрапници, но така си спестихте половин ден загубено време. — Погледна Накор и му рече: — С теб трябва да поговорим преди да си заминете.
Накор кимна енергично и каза:
— Харесва ми къщата ти. Разумно е замислена.
Пъг се засмя и също кимна.
Като стигнаха до вратата в ниската ограда, той я отвори широко и изчака всички да влязат, преди да я притвори.
— Да ви предупредя: не всички от слугите ми са хора и някои може да ви стреснат. Но никой няма да ви навреди.
Сякаш за да илюстрира мисълта му, пред главния вход се появи някакво едро и длъгнесто същество. Мечът на Гуда изхвърча наполовина от ножницата, преди да се опомни и да си го прибере. Съществото приличаше на таласъм, макар че беше по-високо от всички таласъми, които Гуда бе срещал. Освен това чертите на лицето му изглеждаха някак по-изтънчени, въпреки че не му липсваше тежкият костен ръб над веждите и смешно големият нос, присъщ на таласъмското племе. Но беше облечено във фино скроени дрехи и се държеше някак с достойнство. Таласъмът се поклони изискано и каза: