— Този Върховен повелител е много странен образ. През цялото време е зает с разни глупави занимания: церемонии и хубави момичета.
Амос се ухили.
— Е, наполовина си прав. Церемониите са глупаво нещо.
— Според мен той е само инструмент — продължи Накор. — Мисля, че Даакон и неговата приятелка дърпат конците. Върховният само си играе ролята. Виж, жената с Даакон е много интересна.
— Не ме интересува — каза Николас. — Какво разбра за Маргарет и Абигейл?
Накор сви рамене.
— И те трябва да са някъде в голямата сграда. Не ги видях. Мога да се върна да ги потърся.
Николас поклати глава.
— Почакай, докато се върне Калис. Не искам да се настъпвате по краката.
Накор се ухили.
— Няма. Той действа много особено, а и аз знам как да се крия.
— Все едно, изчакай до утре — каза Николас. — Ако той ги намери, няма да се наложи да се връщаш.
Физиономията на Накор стана сериозна.
— Ще се върна.
— Защо? — попита Амос.
— Защото само аз мога да се изправя срещу приятелката на Даакон и да остана жив.
— Тя вещица ли е? — попита Николас.
— Не — отвърна Накор. — Обаче как ще се приберем?
Амос потърка брадичка.
— В залива има два кораба, които биха ни свършили работа — точни копия на кралски кораби.
— Всичко това е много странно — каза Накор. — Даакон прави копия на хора.
— Копия ли? — попита Николас.
— Да. Направил е копие на самия себе си. Това го видях, когато Върховният повелител обяви брака си с ранджаната. Много добро копие е, като го погледнеш отстрани, стига да не се вгледаш внимателно, но е глупаво. Не може да говори, затова вместо него говореше приятелката му. И много лошо мирише. Според мен скоро ще трябва да си направи ново.
— Как ги прави тези копия? — попита Амос.
Накор си припомни видяното в стаите на имението и отвърна:
— От мъртъвци. По-добре да не знаеш.
— Но пленниците са живи, нали така? — каза Николас.
Накор кимна.
— Тъкмо това е най-странното. Различни фокуси. Даакон е некромант. Номерата, които е видял Калис, не са фокуси с мъртъвци, а… — той сви рамене — нещо друго. Това са номера, с които се манипулират живи същества. Тези копия няма да са глупави и няма да миришат лошо. Това не е номерът на Даакон.
— Е, едно нещо във всеки случай е очевидно — каза Амос.
— За мен пък нищо не е очевидно — изпъшка Николас. — Кое е очевидното?
— Че се канят да ги откарат у дома.
— Пленниците ли? — попита Николас.
— Не — каза Накор. — Копията.
Амос поглади брадичката си.
— Но не знаем защо.
— Шпиони? — попита Николас.
— Много труд за нищо — каза Амос. — Ако „Кралска чайка“ пристигне в което и да е пристанище на Кралството, ще възникнат много въпроси и тези копия няма да издържат на близък оглед. Много по-лесно е да пуснеш по няколко души в Крондор или в Крудий, или където и да е, като онзи квегански търговец, който се появи в Крудий преди нападението. Не, тук има нещо друго.
— Можем да го разберем. Просто ще ни отнеме малко време.
— Мисля, че времето ни привършва — каза Николас.
— Защо? — каза Амос.
— Такова чувство имам. Според Калис много от пленниците вече са загинали. Не знаем дали е заради копията, или от друго, но ако ще ги спасяваме, трябва да го направим скоро.
Амос сви рамене.
— Според това, което ни каза Калис, няма да са в добра форма за бягство.
— Накор, колко е от мястото, където ги държат, до онзи тунел? — попита Николас.
— Не е далече — отвърна исаланецът. — Но ще е трудно. Пленниците ще трябва да се прехвърлят в голямата къща, през кухнята и покрай покоите на Даакон.
— Колко слуги и стражи видя? — попита принцът.
— Не много, но може да има и други.
— Калис смята, че нямало — рече Николас. — Върховният повелител и неговият съветник, изглежда, разчитат на властта и на страха от силата си повече, отколкото на стотици въоръжени мъже.
— Може би не искат да имат много свидетели, а и нямат много доверени хора — предположи Амос.
— Веднага щом Калис разбере къде крият момичетата, смятам, че е време да се махаме от този град — каза Николас. — Ако можем да изведем пленниците през онази изгоряла къща и да осигурим лодки, които да ги чакат там, ще можем да ги прекараме надолу по реката до морето и да ги приберем.
— Което означава, че трябва да откраднем един от онези кораби — каза Амос.
— Можеш ли да го направиш?
Лицето на Амос помръкна.
— Не разполагаме с достатъчно хора. С трийсет и пет души… Трябват ми две дузини мъже, за да излязат в залива и да превземат кораба, и те ще стигнат само ако повечето от екипажа са слезли в града. Ако имат дори една дузина хора на борда, ще стане ръкопашен бой и може да остана без достатъчно екипаж, за да го изкарам преди останалите да се качат.