Николас му махна мълчаливо да го последва и Праджи тръгна след него. Не си направи труда да нахлузи ботушите и да вземе наметалото си, тъй като самият Николас беше бос и по долни дрехи. В празната гостилница Николас се обърна към него и му каза:
— Двамата с теб вече трябва да вземем някои решения.
— Каниш се да ми кажеш истината ли? — попита Праджи.
— Разказът ми ще е дълъг — отвърна Николас. — Седни.
Праджи си издърпа стол и се протегна с прозявка.
— Гледай поне да е интересно, капитане. Не обичам да ме будят преждевременно. Повечето пъти това означава, че някой има нужда от спешно убийство. — Усмивката му в предутринния мрак не бе приятна гледка.
Николас му разказа всичко от игла до конец, като премълча само за Камъка на живота и за оракула на Аал, останал на страж над дълбините на някогашния град Сетанон. Но му каза за баща си и за Кралството, както и за набега срещу Крудий. Когато свърши, зората вече се беше пукнала и Кийлър беше дошъл в гостилницата, за да се подготви за предстоящия ден. От пекарницата донесоха топъл хляб, а скоро след това — плодове и сирене. Без да прекъсва разговора им, той поднесе блюдото и бързо се отдалечи, за да не го обвинят, че се опитва да ги подслуша. Кийлър имаше достатъчно опит с наемническите нрави, за да знае, че незнанието често е най-добрият начин да си опазиш работата и още по-важно — живота.
След като свърши, Николас каза:
— Трябват ми десетина мъже — двадесет ще е още по-добре. Трябва да са благонадеждни и ще се погрижа да останат доволни. Трябва да са готови да отплават с нас и да бъдат свалени някъде по-далече на брега, затова трябва да са достатъчно корави, за да могат да се върнат. Можеш ли да го направиш?
— Въпросът не е „можеш ли“. Въпросът е „искаш ли“. Колко доволни ще останат?
— Колко според теб ще струва, ако си пооткраднат някои ценни неща от Върховния повелител и неговия вещер?
Праджи се ухили.
— Колкото до самия мен, бих го направил заради едното удоволствие. Името на тоя кучи син все още ми е в списъка и не съм го задраскал. Ако не успея да го убия лично, поне да го подразня малко. Но за момчетата, които ще трябва да тръгнат срещу войниците му, особено срещу Червените кръвници… хм, скъпичко ще ти излезе.
— Колко скъпо?
— Ами според мен, годишната заплата за един пазач на керван. Да речем по сто златни драки… по-добре да е малко повечко.
Николас прецени какво приблизително означава това и го сравни със златото, което беше прибрал от пристана на Шингаци.
— Ако можеш да ми гарантираш за тях, ще дам по двеста драки на човек, с още по сто за теб и Вая, за да сме сигурни, че са благонадеждни и ще се подчиняват. Не искам обаче между тях да попаднат агенти на Черната роза.
Праджи кимна.
— Познавам два пъти повече здравеняци от толкова години, прекарани по пътищата. Не допускам някой от тях да е агент. Може да ми отнеме един ден, докато ги издиря, и ще трябва да лъжа онези, които не искам да дойдат.
Николас кимна.
— Кажи им, че се готвим да превозим един богат търговец със семейството му по реката. Десет лодки за домакинството и слугите му. Кажи им, че търговецът е много придирчив и държи на личната ти гаранция, затова не можеш да наемеш хора, които не познаваш добре. — След което добави: — Какво ще кажеш ти да си им капитан?
— Моя собствена чета? — Праджи се почеса по брадичката. — Никак няма да навреди на името ми.
— Чудесно. Тогава кажи на всеки, който те попита, че търговецът ще ти даде достатъчно, за да съставиш своя чета, и че няма да взимаш хора, които не познаваш добре.
Праджи се усмихна и кимна.
— Хитър кучи син си ти, капитане. Малцина биха се присъединили към чета, която тръгва скоро, освен ако не са стари приятели. Е, къде искаш да събера момчетата?
— Кажи им да се навъртат наоколо. Настани ги в съседни ханове по двама — по трима и ги дръж в готовност да тръгнат веднага щом ти известя.
— Добре, тогава отивам да събудя Вая и да му дам да яде нещо — той е като свадлива тъща, ако не закуси — много му е трудно да издържа обсада на гладно, да ти кажа правичката.
— И ми прати Тука — поръча Николас.
Праджи кимна и го остави. Вече се съмна, хората започнаха да се събират в гостилницата и когато се появи Тука, още сънен и рошав, Амос и Хари вече се хранеха на масата с Николас.
— Днес ще имам нужда от дарбите ти.
— Какво трябва да направя, енкоси?
— Трудно ли ще е да намериш десет лодки за малко пътуване на север?
— Не е трудно, енкоси.
— Колко време ще ти трябва?
— До обед мога да ги намеря, енкоси. Докато се уверя, че са пригодни за плаване, ще ми трябва останалата част от деня.