— Но рано или късно някой от Карс или Крудий ще дойде да види Абигейл или Маргарет — каза Николас. Не спомена името на Мартин; двамата с Марк знаеха, че може и да не е жив.
— Отвличането от ловци на роби променя хората — каза Гуда. — Така че за известно време странното поведение няма да предизвика подозрения. Виждал съм хора, които не могат да си спомнят близките си, след като са преживели похищение.
— Но само за малко — изтъкна Марк и замислено добави: — Рано или късно някой от тях ще допусне грешка и измамата ще се разкрие. Което означава, че те не очакват превъплъщенията да са им нужни повече от няколко седмици, най-много месец-два.
— С което отново се връщаме на въпроса защо правят всичко това. — Николас махна нетърпеливо с ръка. — Е, ако не им стигат хора, това поне обяснява защо държат този град и околностите му на ръба на кипенето от двайсет години насам.
— Искаш да кажеш, защо тайно насъскват клановете един срещу друг и в същото време се правят на миротворци? — попита Марк.
— Да. Ако този Върховен повелител крои нещо тайно, да си създаде такова главоболие уж че му развалят съюза, изглежда логично. Така самият той се оказва не по-малко жертва на заговори, отколкото клановете. Ако всичко беше станало според замисъла му, щяха да бъдат избити много младежи от клановете, много наемници, както и ранджаната и слугините й. Докато той рискува да изгуби само няколко души от своите. — Николас поклати глава. — А клановете ще се окажат в положението да се мъчат да го убеждават, че не са виновни те.
— Разбира се — каза Амос. — Ако клановете си помислят, че неговият план е да установи пълен контрол над града и да им отнеме властта, те на драго сърце ще приемат всяко начинание, което би отслабило мощта му. Но ако си помислят, че някой друг се опитва да създаде неприятности и на тях, както и на него, ще се опитат да се примирят с него. А в същото време него изобщо не го интересува утвърждаването на властта му. — Лицето му светна. — Привидната власт е точно толкова добра, колкото истинската.
— В двореца няма много войници — каза Накор. — Видях малко в казармата, но вътре имаше само няколко в голямата зала и никъде другаде. Там не живее почти никой; малко са както стражите, така и слугите. Почти е празно. Също като имението на Даакон.
— И аз го забелязах — каза Калис. — Видях само няколко души, всички невъоръжени, а повечето сгради бяха запуснати.
— Ако не очаквам сериозни битки тук, бих поддържал реда само с неколкостотин души, особено ако ги облека в униформи на различни чети и предреша част от тях като Червени кръвници — каза Гуда.
— Но какво правят те все пак? — каза Николас. — Защо са им тези копия на наши хора?
— Това можем да го обсъдим и по-късно — заяви Амос — Сега трябва да се погрижим как да завземем един от онези кораби.
— Марк, знам, че си изморен, но отиди с Амос — каза Николас — Вземи и Гуда.
Тримата излязоха и Николас каза:
— Калис, ти отдъхни малко. След това с теб и Накор ще съставим план как да влезем в имението и да освободим пленниците.
— Добре — отвърна Калис и също излезе.
— Аз си починах — каза Накор. — Ще ида да напазарувам.
— Какво?
— Някои неща, които ще ми трябват. Пъг засега задържа вниманието на Даакон. Но тази жена, тази Кловис, ще ни създаде неприятности.
— Защо? — попита Николас.
— Помниш ли какво каза Праджи? За пиенето на човешки души?
Николас кимна и лицето му стана угрижено.
— Вярно ли е?
Накор поклати глава.
— Не, разбира се. С тази приказка само плашат хората.
— Успокои ме.
— Тя е нещо друго.
— Какво?
— Не знам. Но имам нещо наум. Не мога да съм сигурен преди да съм поговорил с нея.
— Ще говориш с нея? — стъписа се Николас.
Накор се ухили.
— Може би. Ще ми се да го избегна, но човек никога не знае. Може да нямам друг избор. Знам обаче, че е много опасна.
— Защо?
— Защото тя ръководи всичко.
— Това нападение?
Накор поклати глава.
— Казах „всичко“. Тя е тази, която държи под свой контрол и Даакон, и Върховния повелител. Тя е истинската сила, която стои зад всички странни неща в този град. Тя е истинската опасност тук. Вероятно точно тя държи връзка с пантатийците.
— Можеш ли да й се противопоставиш?
Накор се засмя.
— Противопоставянето е лесно. Оцеляването ще е трудно.
— Какво ще ти трябва?
— О, най-различни неща. И Антъни ще трябва да дойде с мен.
— Питай него. Смятам, че ще дойде.