— Вероятно. Той си е любопитен… Е, аз тръгвам. До вечерта ще се върна.
И излезе, и Николас остана сам. Запрехвърля наум разчета на времето за отделните части на плана си. Корабът трябваше да се превземе и да доплава до устието на реката, където щеше да срещне лодките и да качи на борда товара и пленниците. Лодките трябваше да се вземат от речните кейове и да се закарат до брега под изгорялата ферма, за да вземат пленниците, след това да се придвижат надолу по реката и да се срещнат с кораба. Пленниците трябваше да бъдат измъкнати от имението и придвижени до фермата, и да бъдат защитени, докато пристигнат лодките.
Отпусна се на леглото и покри очите си с ръка. Усети, че лявото му стъпало пулсира.
— Нищо няма да се получи! — простена Николас.
Гуда стоеше на покрива на хана, на една малка площадка, предназначена за наблюдение и предупреждаване на обитателите му в случай на беда. Праджи и Накор се качиха при него по малката вътрешна стълба.
— Какво правиш тук бе, човек? — каза Праджи. — Николас иска да се съберем при него да планираме, а теб те няма никакъв.
— Чакай малко — вдигна ръка Гуда.
— Охо! — каза Накор.
Гуда посочи към залеза.
— Ти веднъж ми каза: „Има залези и над други океани, Гуда. Велики гледки и чудеса за очите.“ Помниш ли?
Накор се ухили.
— За да те накарам да тръгнеш с мен.
Гуда се усмихна.
— Така и не ми остана време да погледам някой. Реших, че може да е последната ми възможност.
— Мрачни приказки — каза Праджи.
Гуда сви рамене.
— Не си падам по предчувствията, нито обичам фаталното примирение, но работата ни е такава, че…
Праджи само кимна.
Слънцето се спускаше над града и отвъд сградите на запад се виждаше океанът.
Слънцето потъна още по-ниско, като оранжева топка, леко прикрита от ефирната вечерна мъгла — влагата, вдигаща се от водата. Ниските облаци бяха като черни лица, очертани със сребърни, златни, розови и оранжеви контури, а небето над тях беше прошарено с червени и златисти жилки.
Огромният слънчев глобус се сниши още повече и изчезна и в последния миг преди съвсем да потъне зад хоризонта, видяха зеления лъч. Гуда се усмихна.
— Никога не го бях виждал.
— Повечето хора не са — каза Накор. — За да го видиш, трябва дълго време да си гледал залези над водата. Облаците трябва да са на точното си място в небето и времето трябва да е точно каквото трябва, но дори и тогава можеш да го пропуснеш. Аз съм го виждал само веднъж.
— Гледката си струваше — промълви Праджи и се засмя. — Хайде. Това може да се окаже последното хубаво нещо, което ще видим за доста време занапред.
Гуда постоя още малко и въздъхна:
— Чудеса за очите.
Обърна се и слезе след двамата.
Глава 21
Бягство
Хари нахълта бежешком.
— Какво? — вдигна глава Николас.
— Насам идва отделение войници на Върховния!
— Тук? — извика Марк, стана и избута стола си назад.
— Може би. Не знам. Пресичат пазара и се насочват към улицата. И не изглеждат много весели.
— Бриза — каза Николас, — качи се на покрива и извикай, ако идат насам. — Изджавка няколко заповеди на мъжете от Крудий и те се разбързаха да ги изпълнят. Беше пладне и в гостилницата имаше и неколцина външни хора. Николас изрева: — Тук може да стане бой! Който не иска да остава, да изчезва веднага!
Двама от мъжете се затичаха към вратата, останалите също се размърдаха, но малко по-кротко. Изведнъж Накор извика:
— Николас! Онзи там! Не го пускай да излезе!
Николас се извърна и видя слабия мъж с невзрачна външност, облечен като пристанищен работник, забързал се към изхода. Ник скочи да го спре и извади камата си. Непознатият също измъкна кама и замахна. Вая пристъпи зад него, вдигна меча си и го халоса с дръжката по главата. Мъжът се срина на пода и изтърва камата. Гуда и Праджи бързо го надигнаха. От темето му потече струйка кръв.
— Разкарайте го оттук — каза Амос. — Някой да почисти кръвта.
Гуда и Праджи извлякоха нападателя в задната стая, а Хари се наведе и почисти кръвта с един парцал. После го хвърли на Кийлър и той го скри в долапа.
— Кой е този? — попита Ник Накор.
— Ще ти кажа като си отидат войниците — отвърна Накор и се затича към задната стая.
— Марк, двамата с Калис и Хари изчакайте отзад при Гуда и Праджи — каза Николас. — Вая, ти остани до мен. Всички се постарайте да изглеждате много изненадани, когато влязат войниците, но щом дам сигнал…
— Ще сме готови — каза Марк и се запътиха към задната стая.
Всички в гостилницата насядаха по местата си, но с ръце на дръжките на сабите и мечовете. Пред тезгяха застанаха четирима души и забиха очи в полупразните халби, но всъщност държаха камите си готови. Кийлър зареди един тежък арбалет зад тезгяха.