Николас чу гневен женски глас и разбра, че ранджаната пак се оплаква от нещо. Тъкмо се надигна от стола си да види какво става, когато вратата се отвори и в помещението нахълта офицер с четирима войници. Беше с униформа, подобна на онази, която носеха двадесетимата, на които Ник се беше натъкнал на пристана на Шингаци.
— Кой командва тук? — попита той високо.
Николас се изправи и каза:
— Аз. Капитан Николас.
Очите на мъжа моментално се сведоха към ботушите му. Принцът усети, че космите на врата му настръхнаха, но запази хладнокръвие. Капитанът можеше да види само два най-обикновени ботуша.
— Доколкото разбираме, при вас има едно момиче — заяви капитанът. — Ако се окаже тази, която мислим, че е, може да получите голямо възнаграждение.
Николас се усмихна принудено.
— Момиче ли? Никакво момиче няма при нас.
Капитанът на стражата даде знак на хората си да се развърнат и заповяда:
— Претърсете всички стаи.
Николас пристъпи и застана между най-близкия страж и коридора, водещ към задната част на хана.
— Отзад имам няколко болни. Не искам да ги безпокоят. Казах, тук с нас няма никакво момиче. — Каза го високо и натъртено.
Офицерът се обърна към войника най-близо до вратата и му кимна. Той я отвори и вътре се изсипаха още дузина въоръжени мъже.
— Искаме да се уверим сами — заяви капитанът, след като хората му влязоха.
— Аз обаче не искам — отвърна Николас.
— Какъв е този шум? — чу се женски глас зад него.
Николас се обърна, видя застаналата на прага на задната врата Бриза и зяпна изумено. Бриза беше сменила обичайната си широка груба мъжка риза и панталоните с лъскаво елече — без никаква блузка отдолу за приличие, — което зееше отворено, разкривайки много по-големи гърди, отколкото Николас бе подозирал, тънко кръстче и плосък корем. Около бедрата си беше изпънала тънка поличка, събрана с голям възел на едното бедро и провиснала небрежно на другото. Косата й беше разрошена и тя се прозя. Тръгна вяло през стаята и като че ли малко се престараваше с полюшването на бедрата. Щом стигна до Николас, пъхна ръка под мишницата му и каза:
— Каква е тази врява, Ники?
— Значи ме излъга! — изрева офицерът.
— Казах, че с нас няма никакво момиче — бързо реагира Николас. — Това е жена ми. — Един от стражите все пак тръгна към коридора и Николас каза: — Все пак не искам да влизате там.
— О, все ми е едно — каза Бриза и добави към офицера: — Само не ми пипайте чаршафите.
Половин дузина войници нахлуха в задната част на хана и само след минута се върнаха.
— И следа няма от други жени, капитане. Само някакви болни мъже спят в общата спалня в дъното.
Офицерът изгледа Николас продължително и без повече приказки напусна. Николас кимна на един от хората си, който надзърна през кепенците на прозореца и каза:
— Отиват си, капитане.
Николас се обърна към Бриза.
— Те къде са?
— На покрива — отвърна момичето. — Накор и Калис са с тях.
— Ти си чудесна! — ухили се Николас.
— Идеята не беше моя — каза тя сърдито, като видя, че всички мъже в стаята са я зяпнали, придърпа елечето пред гърдите си и скръсти ръце отпред, след като дрешката не можа да ги скрие добре. — Накор чу, че ревеш на капитана. Оня дребен кучи син ме дръпна от стълбата тъкмо като се качвах на покрива, както ми каза. След това ме бутна в стаята на ранджаната и каза на Калис, Марк и Хари да качат момичетата на покрива и да издърпат стълбата през капака. След това ми съдра ризата, всички копчета й скъса, и ми я свали преди да мигна! Докато се усетя, ми свали и панталоните! После ме бутна в купчината дрехи на оная вещица и ми каза да си облека нещо по-късичко, да изляза и да отвлека вниманието на всички.
Амос се ухили.
— Ама добре го направи, сладурано!
Момичето се изчерви, обърна им гръб и закрачи към стаята на ранджаната.
— Никога в живота ми не ме е било толкова срам — да се кълча като някоя евтина танцьорка в кешийска кръчма! Ще я убия оная маймуна дребна!
Николас я изгледа, докато се скри по коридора, как полюшваше бедра под късата поличка. Ръката на Амос се отпусна на рамото му и Траск му каза на ухото:
— Късмет извади тоя Хари. Страхотно момиче е!
Николас се усмихна за миг, след което лицето му отново стана сериозно.
— Трябва да тръгнем още тази нощ. Видя ли как офицерът погледна крака ми, щом му казах името си?
— Да. Търсят теб и всеки друг, който би могъл да е дошъл от Крудий. Не забравяй, че освен ако не са изпратили някого назад да провери, те не могат да са сигурни, че „Хищник“ е потънал. Сигурно допускат, че онези, които не успяха да избият в Крудий, вече са тръгнали по петите им. Ако Накор е прав за онази Кловис — че тя стои зад всичко, тя може да е заподозряла, че си бил на съда, който преследваше черния кораб. Щурмоваците й сигурно са й донесли описанията на всички важни особи в Крудий от онзи квегански търговец, Вазарий. Знаят кой е бил убит при набега. Ако Мартин ни беше повел тук… — Той поклати глава. — Не знам какво щеше да стане.