— Радвам се, че не видяха Марк и Хари — каза Николас. — Двама братовчеди, които си приличат като братя, и един червенокос младеж общо взето на тяхната възраст щеше да е прекалено съвпадение. Може да се върнат.
— И някой им е казал, че ранджаната е тук — допълни Амос. — Сигурно онзи Анвард Ногош Пата се е опитал да оправи щетите, нанесени на господаря му в отношенията му с Върховния.
Яростен вик накара Николас и Амос да се затичат към задната част на странноприемницата. Завариха Бриза да налага Накор по главата с едната си ръка, докато с другата се мъчеше да задържи елечето си затворено. Дребният мъж изрева:
— Остави ме де! Ей сега ще ти ги зашия копчетата!
Настроението на ранджаната не беше по-добро от това на Бриза. Тя изгледа мрачно Николас и викна:
— Тоя мъж дръзна да ми посегне! — Посочи Калис, който се усмихна широко за пръв път, откакто Николас го познаваше. — Избута ме нагоре по стълбата и ме хвана с ръцете си отзад! — оплака се възмутено момичето. — Ще заповядам да го стъпчат със слоновете!
Калис сви рамене.
— Тя се мотаеше, за разлика от слугинчетата, а чух, че онзи нареди да започнат да претърсват.
— Слушай, момиченце — каза ядосан Николас. — Тия мъже щяха да те заведат право в двореца на Върховния повелител и мисля, че нямаше да доживееш до утре. А сега млъкни най-сетне и бягай в стаята си да си прибираш нещата.
— Махаме ли се оттук?
— Утре. Но много рано. Така че накарай слугините си до вечеря да приготвят всичко. Хайде, марш!
Бриза блъсна Накор встрани и му изръмжа:
— Копчетата аз сама ще си ги зашия, но тепърва ще си уреждаме с тебе сметките!
Шмугна се в стаята на ранджаната и тръшна вратата след себе си. Накор се ухили.
— Е, това наистина беше забавно.
Николас се загледа, замислен колко привлекателна бе Бриза без безформеното си облекло и отвърна разсеяно:
— Сигурно.
— Ти си много странен човек бе! — каза Амос на Накор, засмя се и го тупна по гърба.
— Как разбра, че трябва да задържим оня? — попита Николас, докато Марк и Хари слизаха по стълбата от покрива.
— Подуших го — каза Накор и им махна да тръгнат след него. Отведе ги в голямата обща спалня, където Гуда и Праджи седяха на леглата от двете страни на изпадналия в несвяст мъж. Накор пристъпи към него, разтвори ризата му и дръпна малката кесийка, вързана на каишка на шията му. — Виж!
Николас взе кесийката и подуши познатата миризма.
— Карамфил?
Накор кимна.
— Тук го наричат „клов“. Подуших го още преди, когато за пръв път се появи в гостилницата, преди ден-два. После отново ми замириса, когато се опита да избяга.
Амос отвори торбичката и изсипа куп сухи листенца от карамфил.
— И какво означава това?
— Клов. Кловис. То е ясно.
— Пак не разбрах — каза Амос.
— Знаеш ли какво означава „клов“ на делкийския диалект на кешийския?
— Не.
— Черна роза. Питай който и да е продавач на подправки. Все пак ми отне известно време — призна си Накор. — Не можех да разбера защо този мирише на клов. Но накрая се сетих. — Той взе торбичката от Амос. — Ако трябва да оставят съобщение за друг свой агент, да речем за уговорена среща, взимат си от тоя клов и другият агент веднага разбира, че няма измама. Просто.
— Много — кимна Николас.
— Прекалено просто — каза Амос.
— За истински властници и завоеватели — да — каза Николас. — Но спомни си с кого си имаме работа и какви са им мотивите и ще разбереш, че е достатъчно ефективно.
Амос кимна. Спомни си набързо какво му беше казал Николас, както и онова, което сам беше видял в битката при Сетанон. Пантатийците не се интересуваха от завоевания и власт. Изповядваха култ към смъртта, целящ да върне „богинята“ им от небитието.
— Какво да правим с тоя? — посочи Гуда припадналия мъж.
— Вържете го и го затворете някъде — отвърна Николас. — Кажете на Кийлър да му среже въжетата и да го пусне един ден след като си отидем. Дотогава или ще сме избягали далече… или ще е без значение.
Бриза навлече момчешките си панталони, стегна здраво връвта на кръста, след което седна на пода, без да обръща внимание на кръвнишките погледи, които й мяташе ранджаната. Не смяташе да си тръгне разголена, затова настоя на всяка цена да си зашие копчетата на ризата, преди да напусне стаята на благородничката. Поискала беше игла и конец от една от слугините.