— Ти може и да си свикнала с грубите ръце на прости мъже по тебе — сопна се ранджаната, — но аз не съм!
— Изкарай си яда на някой друг — каза й Бриза. — Щото аз нямам намерение да те търпя. — Скъса конеца със зъби и дръпна копчето да се увери, че е зашито здраво. Почна да шие второто и между другото подхвърли: — А ако си толкова тъпа, че да не забележиш, Калис съвсем не е от простите.
Ранджаната заряза сприхавата си поза и каза:
— Вярно е, че е доста силен. Аз съвсем не съм дебела, но никога нямаше да предположа, че един мъж може да ме бутне нагоре толкова бързо и леко.
— При това с една ръка, щом е бил на стълбата.
Слугинчетата се спогледаха учудени, защото те вече бяха на покрива при тази случка и не бяха видели нищо. Ранджаната каза:
— При това хич не е грозен, макар че в него има нещо странно.
— Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна й насмешливо Бриза.
— Повече, отколкото бих искала да знам — каза ранджаната. — Слугините ми може и да познават отблизо простите мъже, а и ти, виждам, си свикнала с тях, но аз трябва да се опазя за някой с висок сан, за богат и властен мъж.
— И смяташ, че да си петнайсетата жена на този Върховен повелител е кой знае какво? — Бриза поклати глава. — Какви хора!
Ранджаната се усмихна.
— Е, капитанът ви е красавец, макар че е малко чепат, но ми харесва, когато се усмихне. — Забеляза, че Бриза я гледа с насмешка, и бързо добави: — Но е прекалено прост за благородник.
Бриза не можа да се сдържи и прихна.
— Какво му е смешното? — настоя ранджаната.
— А, нищо — каза Бриза, довършвайки второто копче.
— Не, кажи ми? — попита ранджаната, докато Бриза се залавяше с третото.
Бриза си замълча около минута; свърши с третото и почна да шие последното.
— Ей, момиче! — настоя ранджаната. — Кажи какво му е смешното?
Бриза остави иглата, надяна мъжката риза, стана и отвърна:
— Това, че някои хора имат много странна представа за това кое е благородно и кое — просто. Такива като теб няма да познаят един принц дори да са до него цял месец. — И излезе, без да каже нищо повече.
Ранджаната постоя малко с ръце на кръста, след което се втурна към вратата и я дръпна. Отвън стоеше пазач и когато тя се опита да мине покрай него, той каза:
— Съжалявам, но трябва да останете в стаята си и да се погрижите за стягането на багажа си.
— Трябва да поговоря с онова момиче…
Войникът я прекъсна.
— Съжалявам. Капитанът каза много ясно да не правите нищо друго, освен да си стягате багажа до вечерята.
Ранджаната се върна в стаята си и затвори вратата. Обърна се замислена и промълви:
— Принц?
След миг размисъл плесна с ръце и подвикна:
— Хайде! Какво чакате? Всичко трябва да е прибрано и готово за път до вечеря!
Като видя, че слугините се разбързаха да приберат дрехите и накитите й, ранджаната отиде до леглото си, излегна се и се замисли.
— Принц?
После лицето й грейна в усмивка и тя тихичко си затананика.
Слънцето се смъкваше на запад. Хари пристъпваше нервно от крак на крак и следеше колоната от коли и фургони, поела към пристанището. Всички лодки чакаха с наетите лодкари, на които беше платено щедро, за да са готови да тръгнат по всяко време през нощта. Тука беше на пристанището да следи да не би някой да се измъкне или да се напие. Праджи, Вая и още двадесет и четирима наемници, поставени за охрана, трябваше да осигурят изпълнението на заповедите на дребния фургонджия.
Хари отпрати четиримата охранници към челото на малкия керван, докато Бриза подкарваше ранджаната и слугините й. Николас бе решил да задържи момичетата с групата си още малко, преди да ги освободи с достатъчно пари, за да си наемат превоз нагоре по реката. Хари се тревожеше: ранджаната, кой знае защо, беше станала толкова отзивчива, че се държеше мило дори с Бриза.
При всеки неин въпрос Бриза ставаше подозрителна, но предпочиташе дрънкането й пред кавгите. Очите й шареха из сенките на късния следобед да уловят всяко неочаквано движение или прекалено любопитен поглед и тя слушаше с половин ухо бърборенето на ранджаната. Повечето въпроси се отнасяха за Николас и тя ги отбягваше с уклончиви отговори.
Хари тъкмо гледаше как последният фургон напуска пазара, когато чу вик и шумотевица откъм северната страна на гигантския площад. Появи се отделение конници, които зашибаха с камшици тълпата да си отворят път. Зад тях се тътреше колона фургони, всички натоварени като че ли със затворници. Очите му се разшириха и той викна на коларя.