— Господарю Пъг, напитките са готови.
— Това е Гатис — поясни Пъг. — Служи като иконом в дома ми. Той ще ви осигури удобствата. — Погледна към небето и добави: — Мисля, че гостите ни ще вечерят и ще пренощуват тук. Подгответе им стаи. — Обърна се към петимата си гости. — Имаме много свободно място и смятам, че ако се отпуснете тази вечер и си отдъхнете, няма да ви се отрази зле. — После се загледа в Николас и подхвърли: — Много приличаш на баща си на твоите години.
— Вие сте познавали баща ми, когато е бил на моите години? — учуди се Николас.
Младоликият Пъг кимна и се обърна към цялата компания.
— Заповядайте. Ще дойда да си поговорим, след като си отдъхнете.
После влезе в къщата и ги остави насаме със странното същество на име Гатис.
Странното създание им заговори с малко съскащ глас, сигурно заради големите си остри зъби, но иначе думите му бяха вежливи.
— Ако имате нужда от нещо, благородни господа, моля, уведомете ме и ще се постарая да удовлетворя потребностите ви тутакси. Моля, последвайте ме.
Поведе ги през просторно преддверие с голяма двукрила порта, отваряща се към още по-просторна централна градина. Отляво и отдясно се изпъваха дълги коридори. Той ги поведе по левия, после на първия ъгъл завиха надясно. Минаха през една врата вляво и видяха портик, свързващ друга голяма сграда с главната. Гатис ги поведе към нея и обясни:
— Това са покоите за гостите, господа.
Гуда отново едва не извади меча си, когато от вратата се заклатушка един трол, понесъл голям вързоп чаршафи. Съществото беше облечено в обикновена туника и панталони, но без никакво съмнение си беше трол. Без никакво суетене създанието се дръпна настрана, поклони се на гостите и ги пропусна да минат.
Гатис каза:
— Това е Солунк, носачът ни. Ако ви потрябват кърпи или топла вода, дръпвате въженцето на камбанката и той ще се отзове. Не може да говори на кралска реч, но разбира достатъчно, за да изпълни молбите ви. Ако се окаже, че сте поискали нещо, което не е разбрал, ще доведе мен. — Разведе ги всички по стаите и ги остави сами.
Николас се оказа в спретнато подредена, макар и не претрупана с мебел и украса стая. Единият й ъгъл беше зает с най-обикновен креват с дебела завивка, под широк прозорец, гледащ към една от по-малките пристройки зад главната къща.
Той се обърна и започна да разглежда останалите вещи в стаята — проста писалищна маса с един стол, голям гардероб и ракла. Отвори раклата и видя вътре грижливо подредени чисти чаршафи, а в гардероба намери дрехи с различна кройка, цвят и тъкан и с различни размери, сякаш всеки гостувал тук беше оставил по нещо за спомен.
На вратата се почука. Николас отвори и видя на прага трола Солунк. Той посочи голямата метална вана, носена от двама мъже, а след това Николас. Момчето го разбра, кимна и доотвори вратата.
Мъжете поставиха ваната в средата на стаята и излязоха. Тролът отвори гардероба и без колебание избра чифт панталони и туника, които изглеждаха с подходящи размери за Николас. После порови малко в раклата под чаршафите и извади долни гащи и трико. Двамата мъже скоро се върнаха с големи ведра, напълниха ваната с топла вода и оставиха кърпа и парче ароматен сапун.
Тролът измънка въпросително и показа с жест уж че трие гърба на Николас, а момчето отвърна:
— Не, благодаря. Ще се оправя сам.
Николас се облече и установи, че дрехите му прилягат почти толкова добре, колкото собствените му. Нахлузи си ботушите и излезе.
Реши да се поразходи и да поразгледа. Влезе в главната сграда, мина по главния коридор и зави към една широка врата към вътрешната градина. Също като в онази пред къщата, в градината преобладаваха плодни дръвчета и цветя. Точно където пътеките се пресичаха, имаше фонтан, подобен на другия отвън, а до него — малка бяла каменна скамейка. Там седеше Пъг и говореше с някаква жена.
Когато Николас се приближи, Пъг се изправи, обърна се към събеседничката си и каза:
— Ваше височество, имам удоволствието да ви представя една моя приятелка, лейди Риана. Риана, това е принц Николас, синът на Арута Крондорски.
Жената стана и направи изискан реверанс и смайващо зелените й очи пронизаха момчето. Възрастта й беше неразгадаема — можеше да е и на осемнадесет, и на тридесет и няколко. Чертите й бяха фино изваяни. „Аристократична“ беше единствената дума, която можа да хрумне на младия принц. В присъствието й сякаш се почувства с низко потекло, а тя — знатна благородничка. Но колкото и да беше красива, в поведението и жестовете й имаше нещо, което можеше да се нарече само „чуждо“; косата й не беше просто руса, а направо златна, а кожата й беше с цвета на слонова кост и в същото време почти блестеше под лъчите на слънцето. Николас се поколеба за миг, но се поклони и промълви: