— Ще получиш награда, ако всички стигнат в ред до пристанището. Аз трябва да съобщя нещо на капитана.
Коларят подвикна „Колко?“, но Хари вече се беше затичал към пазара. Успя да зърне пискюлите на двама гвардейски началници над главите на хората, насъбрали се да погледат зрелището, както и лицата на някои от затворниците във високите фургони.
Промъкна се достатъчно близо, за да може да ги огледа добре, след което се обърна и отново затича през тълпата, събаряйки всеки, който му се изпречеше на пътя. Понесе се към хана, последван от низ люти ругатни и проклятия.
След няколко минути стигна до хана и се втурна към стаята на Николас. Без да чука, бутна вратата и завари Николас да обсъжда плана си за нощта с Амос, Гуда, Марк и Калис. Антъни и Накор бяха излезли, за да свършат някаква загадъчна работа, за която дребосъкът беше настоял, че е жизненоважна.
— Какво става? — попита Николас. — Нали трябваше да си с фургоните?
— Те преместват пленниците! — каза Хари, останал без дъх.
— Къде? — попита Амос.
— На югозапад. Изглежда, поемат към пристанището.
— По дяволите! — изруга Николас и скочи. — Калис, Марк, тичайте към кейовете. Ако не се видим, действайте според плана. Ако нещо се промени, ще ви изпратим вест.
Извън странноприемницата се разделиха и Хари с Амос, Гуда и Николас забързаха след фургоните. Промъкнаха се след процесията през множеството зяпачи, без да се откъсват от последния фургон, обграден с две редици стражи. Николас каза:
— Познах един… Това е Едуард, един от пажовете в замъка.
Посочи им един младеж, който седеше отзад на последния фургон, зареял поглед в празното с безизразно лице.
— Изглежда някак необичайно — каза Амос.
— Всички изглеждат така — добави Гуда.
Николас се затича, за да настигне фургона, и за малко да събори някаква жена, понесла тава с плодове. Тя му извика ядосано и един от стражите се обърна да види какво е причинило безредицата.
— Извинете — подвикна Ник на жената.
— Гледай къде стъпваш, тъпак такъв! — ревна жената.
— Кого наричаш тъпак ма! — извика й той и тръгна към нея уж да я удари.
Гуда го стисна за рамото и му каза:
— Стига. Той престана да гледа.
Колоната отмина и Николас изпъна врат да види накъде отиват. Проследиха ги чак до пристанището. Щом навалицата по улиците оредя, се принудиха да изостанат, за да не ги забележат стражите. На кея чакаха няколко дълги лодки да натоварят пленниците и да ги откарат до един от корабите в залива.
Амос спря Николас и Хари между два навеса. Гуда дотича след тях.
— Какво става? — попита Амос.
— Не знам — отвърна Николас. — Нещо не е наред у тези хора.
— Може да не са нашите — каза Хари. — Може да са копията.
Николас изруга тихо.
— Ако е така, все едно трябва да проникнем в имението, за да се уверим. — Помисли малко и нареди: — Хари, тичай до речните кейове и предай на Калис и Марк да се прехвърлят веднага. Искам Калис да влезе и да види дали нашите още са там. Ако са там, веднага да известят Праджи и Вая и да продължат според плана. Ако не… ако нашите са мъртви, безполезно е да правим набег само за отмъщение. Да задържат лодките на пристанището, докато не им кажа какво да правят по-нататък. Ако хората ни са там, ти поеми командата на лодките. Откарай ги до мястото на срещата и натоварете хората, след това тръгнете към залива.
— Ясно — каза Хари и тръгна.
— Хари! — извика Ник след него.
Хари спря.
— Какво?
— И гледай да останеш жив.
Хари се ухили през рамо.
— И ти също, Ники.
Тримата останаха да гледат, докато първата група лодки стигна до първия кораб.
— Те ще тръгнат и с двата кораба! — изруга Амос.
— Кога? — попита Николас.
Амос беше поразпитал за местните условия за плаване, но не бе могъл да събере достатъчно сведения, без да събуди подозрение.
— Предполагам някъде между полунощ и призори, когато вълната се обърне.
— Има ли нещо наоколо, което да отмъкнем?
Амос огледа внимателно залива.
— Много съдове влизат и излизат. Но… — Той посочи. — Онзи там. — Ставаше дума за един сравнително малък кораб с две мачти и широки платна. — Каботажен е, но е бърз. Ако излезем от залива преди те да са го напуснали, можем да прихванем единия край брега. Ще им се наложи да се придържат към вятъра, духащ откъм залива, докато не завият на югоизток, за да заобиколят полуострова на изток оттук. Можем да прихванем втория кораб, който и да се окаже той — другият няма да може да обърне и да им се притече навреме на помощ. Но трябва да ги хванем преди да са завили, иначе и двата просто ще ни избягат.