— Малкото корабче ще може ли да побере всички? — каза Гуда.
— Не — отвърна Амос — Ще трябва да се върнем, да ги натоварим и да отплаваме след първия кораб.
— Трябва първо да завземем единия и тогава да мислим за другия. Хайде. Да се връщаме в хана и да ги известим за промяната.
Тръгнаха, но Николас изведнъж спря и изпъшка:
— О, богове!
— Какво? — попита Амос.
— Накор.
— Точно така: „О, богове!“ — каза Гуда.
— Някой да знае какво правят двамата с Антъни?
— Не — отвърна Николас. — Да се надяваме само, че няма да бръкнат в гнездото на осите преди да сме избягали от града.
Тримата се забързаха към странноприемницата.
Щом падна нощта, Калис се прехвърли през стената на имението. Забърза се, без да го е грижа, че могат да го забележат. Вече знаеше, че при нормални обстоятелства охраната е оскъдна, а съобщението на Николас за прехвърлянето на пленниците на кораба правеше вероятността някой да е останал в имението минимална.
Почти се сблъска с един пазач, но преди той да успее да реагира, Калис го удари с ръба на ръката си в гърлото и му прекърши гръкляна. Пазачът рухна по гръб и се замята в буренаците. Калис бързо продължи напред, без да дочака да се увери, че е умрял.
Не му беше присъщо да кълне липсата си на късмет, но въпреки случайното си стълкновение с пазача все пак знаеше, че бързината сега е по-важна от предпазливостта. Състоянието на затворниците последния път, когато ги бе видял, означаваше, че похитителите им не се грижат за тях повече, отколкото да доживеят, докато им направят живите копия, и тъй като сега, изглежда, задачата бе изпълнена, нямаше причина да ги държат повече живи.
Скърцането на ботуши по чакъла го предупреди за приближаването на друг страж и Калис залегна зад един малък градински навес. След като войникът го подмина, Калис бързо се изправи и го сграбчи за брадичката и за тила и докато изненаданият войник успее да вдигне ръце, му прекърши врата.
После затича. Стигна до двора, където държаха пленниците, скочи на стената и огледа пленниците, които все още лежаха върху наровете, изоставени от пазачите си и от съществата, които се превръщаха в техни двойници.
Забеляза, че всички са в безсъзнание, но че поне повечето все още са живи. Скочи в двора и пристъпи към първия пленник — някакъв младеж. Коленичи до него и се опита да го надигне. Младежът простена тихо, но не можа да се събуди.
Калис вдигна очи и забеляза нещо, което не беше видял предния път. Изправи се и затича към другия край на двора. Там се беше появила статуя в естествен ръст на същество, което на пръв поглед наподобяваше елф, но при по-внимателен оглед се оказа нещо съвсем друго. А после Калис усети, че настръхва, и го прониза необясним страх. Никога в живота си не бе изпитвал подобен ужас, но пък и никога досега не беше виждал нещо подобно на това, което сега се беше изправило пред него. Идолът изобразяваше валхеру, бе образ на най-древните господари на Мидкемия. И нещо първично и дълбоко откликна в същността на Калис. Макар да беше полуелф по рождение, това „полу“ закрещя от ужас пред нещо, което никое живо същество не беше съзирало от хилядолетия. Единствен баща му Томас беше познал валхеру от първа ръка, и то защото бе удостоен да получи тяхното наследство. Известно време той бе съществувал като човешко същество и като Властелин на дракона в едно тяло и спомените му бяха спомени на същество, загинало преди хиляди години.
Калис обиколи статуята да я огледа добре. Изобразяваше валхеру от женски пол, с доспехи и шлем. Орнаментът беше релеф на змии на шлема й, както и на щита. И Калис се увери, че страховете на Николас са напълно оправдани: несъмнено пантатийските жреци стояха зад всички тези заплетени заговори. Образът пред очите му принадлежеше на Алма-Лодака, една от расата на валхеру, създала преди хилядолетия пантатийците и вдъхнала на тези влечугоподобни същества съзнание и разум, за да й служат — странни, но елементарни същества. Но през вековете, след като валхеру бяха напуснали Мидкемия, тези същества се бяха развили и се бяха превърнали в орден, изповядващ култ към смъртта и почитащ своята богиня Алма-Лодака; и вярваха, че ако успеят да я върнат на този свят, всички ще умрат и след това ще възкръснат, за да й служат, като бъдат въздигнати до ранг на полубожества като награда за верността си.
Калис се измъкна от унеса си и излезе от двора. Бутна рязко една от двойните врати и за първи път успя да види вътрешността на правоъгълната сграда. Беше празна, мяркаха се само вериги и някакви изоставени сечива.