Бързо тръгна по обратния път, защото трябваше да извести Марк и Хари. Разбираше, че ако не успеят скоро да помогнат на пленниците да се измъкнат, най-вероятно всички ще измрат.
Маргарет се замята отчаяно, за да се освободи от стягащите я тънки копринени нишки, увити около глезените и китките й. Помъчи се да извика, да запищи от гняв и от страх, но устата й бе запушена. В сумрака отвън се появи някакъв силует.
— А!? — възкликна тя и изправи гръб. Леглото беше подгизнало от пот. В стаята беше тъмно. Главата й пулсираше и я болеше ужасно, като след тежко пиянство, поне както тя си го представяше според това, което беше чувала след големите пиршества в замъка на Крудий.
На съседното легло Абигейл се размърда сънено.
Маргарет вдиша дълбоко и се постара да се успокои. Главата й бумтеше и имаше чувството, че е бягала много мили без почивка. Надигна се от леглото и установи, че е замаяна и че главата й се върти. Само жегналият я страх, който бе изпитала преди миг, придаваше някаква яснота на ума й. Вдигна ръка и се подпря на стената, за да се изправи, а кръвта нахлу в ушите й и туптенето на сърцето й заотеква в главата й с тъпа болка.
Протегна се за каната с вода на масата между двете легла и разбра, че е празна. Това я порази. Беше необичайно.
Пристъпи до леглото на Абигейл и промълви:
— Аби? — Гласът й прозвуча като приглушен грак в собствените й уши.
Приседна и разтърси Абигейл, а тя се размърда и заломоти нещо. Маргарет се опита да повиши глас и повтори:
— Аби! — И разтърси с всичка сила приятелката си.
Абигейл седна сепната в леглото и попита:
— Какво има?
Маргарет се втренчи в приятелката си. Абигейл изглеждаше така, сякаш не беше спала от цяла седмица. Около очите й имаше тъмни кръгове, а лицето й беше по-бледо от обикновено. Косата й беше разрошена и мръсна и тя примигваше, мъчейки се да се пробуди.
— Изглеждаш ужасно — каза Маргарет.
Абигейл пак примигна, поклати глава и отвърна:
— И ти не приличаш на себе си. — Гласът й прозвуча също толкова дрезгав като на Маргарет.
Маргарет с усилие се изправи и отиде до прозореца. Лицето, което видя пред себе си, изглеждаше още по-състарено от предишния път. Беше изцедено като на Абигейл, сякаш и тя не беше спала от дни.
Нощницата й беше влажна и миришеше отвратително. Лицето й се сгърчи.
— Мириша така, сякаш не съм се къпала от седмици!
Лицето на Абигейл все още беше унесено и тя промълви вяло:
— Какво?
— Казах… — Маргарет се огледа. — Къде са те?
— Кои?
Маргарет пристъпи до приятелката си, хвана я за раменете и я погледна в очите.
— Аби?
— Какво? — попита раздразнено Абигейл и я избута.
— Онези твари: къде са?
— Какви твари?
— Не помниш ли?
— Какво да помня? Къде е закуската? Умирам от глад.
Маргарет се отдръпна от приятелката си. Нейната нощница също беше подгизнала, дори оцапана под кръста, а от леглото й се носеше смрад.
— Цялата си в мръсотия!
Абигейл се огледа разсеяно, без все още да може да се опомни.
— Мръсотия ли?
Навън бе тъмно. По това, което изпитваше, както и по оцапаните им легла, Маргарет разбра, че не просто са се събудили рано. Бяха спали не цял ден, а поне два-три. Никога досега не им бяха позволявали това. Всеки ден един от слугите идваше да ги събуди точно час след изгрев-слънце и им носеше сутрешната храна. Маргарет отиде до прозореца и погледна към градината. Беше пуста. Почака малко, но не се чу никакъв звук. Обикновено нощем се чуваха стъпки на хора някъде наоколо и понякога ушите й бяха долавяли далечен глас или може би нечии писъци.
Тя бързо отиде до вратата и натисна дръжката. Вратата се отвори. Тя надникна наляво и надясно по коридора. Не се виждаха никакви признаци на живот. Обърна се към Абигейл и каза:
— Няма никой.
Абигейл стоеше смълчана и зяпаше с безизразен поглед. Маргарет пристъпи пред нея.
— Аби!
Другото момиче примигна, но не отвърна нищо. Изведнъж тялото й омекна и тя се свлече в леглото.
Маргарет я хвана за раменете, прегърна я, борейки се със собственото си замайване, и я извика няколко пъти. Нищо не се получи и Маргарет изруга празната кана. После почти повлече Абигейл към вратата, водеща към градината, дръпна резето, замъкна я до малкия шадраван и я блъсна във водата. Абигейл потъна за миг, после седна в плиткия шадраван, изплю вода, закашля се и викна:
— Защо го направи?
Маргарет бързо свали оцапаната си нощница, седна в басейнчето до приятелката си и заотмива нечистотиите от тялото си.
— Защото вониш също толкова лошо като мен и защото по друг начин не можах да те събудя.