Телата им бяха подпухнали и почернели, с напукана кожа, от която течеше гной и кръв. Устните им бяха разцепени и позеленели, а очите им приличаха на стафиди в очните кухини. Силата, която им беше придала почти човешки вид, им бе причинила ужасна смърт: ръцете им се бяха сгърчили като на хищни птици, ноктите, с които бяха драскали по каменната стена, за да се измъкнат, бяха изпочупени. Най-ужасното беше, че външността на някои от тях беше съвсем нечовешка, докато другите бяха издъхнали в агония в различни стадии на превъплъщението си.
— Усещаш ли? — прошепна Антъни.
— Усещам — отвърна Накор. — Усещам нещо тъмно и много зло.
Антъни затвори очи и започна да мълви нещо тихо и монотонно. Размаха ръце във въздуха, призовавайки магията, после изведнъж отвори очите си толкова широко, че Накор видя чак бялото около сините му ириси.
— Бягай — прошепна дрезгаво Антъни.
Накор бързо се измъкна навън. Антъни го последва след миг и каза на Марк и Калис:
— Бързо измъквайте всички оттук и после запалете това място. — И добави с властен тон, какъвто никога досега не бяха чували от него: — Подпалете и другите постройки. До една!
— Всички навън! — изрева Марк.
Последният затворник напусна двора и хвърлиха горяща факла в купчината разкапващи се трупове. В друг участък на опразнения двор намериха газена лампа и парцали и също ги метнаха в огъня. Марк накара наемниците да запалят всички факли и да започнат да подпалват и другите сгради. След няколко минути сухото сено в конюшнята лумна, а после подпалиха и кухнята, слугинските помещения и голямата къща.
Калис изхвърча от вратата на пламналата стая, където бяха държали Маргарет и Абигейл, и попита:
— Какво намери там, Антъни?
— Трупове.
— Но какво беше онова, Антъни? — попита го Марк.
Антъни спря за миг, загледан към наемниците, изнасящи последните пленници към входа на тунела, накъдето ги водеше Накор. Сълзи на ярост потекоха по бузите му и той промълви хрипливо:
— Изпращат чума към Кралството, Марк. Изпращат вещерска болест, от която може да пламне такава епидемия, че умът ти не може да го побере. Трябва да ги спрем!
Марк зяпна ужасен, стисна ръката на Абигейл и бързо я поведе към къщата. Антъни и Накор се затичаха след тях.
Глава 22
Засада
— Какво е това? — попита Бриза.
— Пожар — каза Праджи. — При това голям.
Бяха в челната лодка, поела към изгорялата фермерска къща, където, с милостта на боговете, трябваше да натоварят пленниците. Студена пот изби на челото на Хари.
— Тук скоро ще стане доста оживено.
— Не се съмнявам — каза Праджи. — Ще дойдат войници да видят какво става. Може да стигнем до бой.
Един от лодкарите каза нещо на Тука и той го предаде на Хари.
— Саиб, пристигаме.
Хари кимна и подаде уговорения сигнал на следващата лодка. Макар да се виждаше трудно в тъмното, на всяка лодка имаше наблюдатели на носа и на кърмата, за да си предават командите по цялата колона. Първата лодка се вряза в тинестия бряг с тихо изскърцване, другите я последваха.
Хари скочи от носа и се затича към рухналата къща. Капакът на кладенеца беше избутан и през отвора с мъка се измъкна първият мъж. Хари го хвана и му помогна да се изкачи.
— Хари! — чу се вик откъм развалините. Беше Калис, който му махна с ръка.
— Чак сега ли идваш? — попита Хари.
— Отне ни повече време, отколкото си мислехме — отвърна Калис. — Марк и другите още са долу, помагат на пленниците да се качат, но става бавно. Много са отслабнали и някои ще трябва да ги извлечем с въже.
Праджи дойде при Хари и рече:
— Все едно е дали ще се бавим тук, или ще чакаме в залива.
Калис кимна.
— Николас и Амос в момента сигурно тръгват за кораба.
— Дано успеят. — Хари вдигна очи към небето, където изгряваше втората от трите луни на Мидкемия. Третата щеше да се издигне след около час. — Скоро ще стане съвсем светло. — Трите пълни луни бяха рядко явление и изразът „светло колкото три луни“ означаваше светло като ден. — Няма да се справим, ако се мотаем тук цялата нощ. Какъв е този пожар?
— Лоша новина — отвърна Калис. — Според Антъни тук са посели някаква черна чума и само огънят може да я унищожи. Ако не бяхме подпалили имението на Даакон, според него до месец, най-много два, всички в този град щели да измрат и всеки, който напуснал града, щял да я разнесе. Смята, че тази чума може да убие половината хора на този континент.