— Богове! — Хари поклати глава отвратено, погледна към огъня в далечината и каза: — Все едно, тук скоро ще дойдат любопитни войници. — Изгледа двадесетината излезли вече измършавели пленници и позна един от тях — паж, с когото беше играл футбол. Коленичи до него и го попита: — Добре ли си, Едуард?
— Никак не съм добре, скуайър — отвърна му той и се помъчи да се усмихне. — Но сега като ни освободихте, ще се оправя. — Лицето му се беше обезкървило и Хари разбра, че е заболяло не само тялото, но и духът му. Пажът бе станал свидетел на немислими за младостта му ужасии. Освобождаването от оковите не го беше освободило от спомените.
— Трябва да ми помогнеш — каза Хари. — Мога ли да разчитам на теб? — Пажът кимна. — Помогни на другите да стигнат до лодките.
Момъкът стана и подаде ръка на едно от момичетата, което го погледна безучастно. Пажът подвикна:
— Я ставайте всички! Чухте скуайъра. Трябва да стигнем до лодките. Отиваме си у дома. — Последното почти го изхлипа, но думите му подействаха.
Останалите пленници се надигнаха с мъка и се затътриха към чакащите лодки. От кладенеца се измъкна поредният и Хари изтича да го насочи към лодките. След това се наведе и извика на хората долу:
— Тук сме с лодките! Можете ли да побързате?
Отдолу му отвърна гласът на Марк.
— Мъчим се, но са отслабнали много.
— Пускаме примка и ще извадим тези, които не могат сами.
— Добре.
Изнемощелите пленници продължиха да се измъкват от кладенеца едва-едва. Праджи и Вая се върнаха с въже, пуснаха го в кладенеца и започнаха да измъкват хората, които не можеха да се справят сами.
Хари отиде при лодките и каза на Тука:
— Щом ти извикам, тръгваш с вече пълните лодки към залива. Насочи се към устието и чакай там Николас.
— Нямаше ли да тръгнем нагоре по реката, саиб? — попита Тука.
— После, приятелю, после. — И добави разсеяно. — Имаме още една работа преди това.
— Какво е това там? — попита Амос.
— Прилича ми на пожар — каза Николас.
— Дано само да не затрудни нашите хора.
— Не се безпокой за това. Виж!
Амос погледна накъдето му сочеше Николас и извика:
— Готови за абордаж!
Корабчето, което бяха откраднали, бе малко, но бързо. Амос го извъртя, за да догонят втория кораб, който в момента излизаше от залива.
Преди малко пред очите им се беше появил първият, копието на „Кралска чайка“. Сега пред тях изникна двойникът на „Кралски орел“ и Амос насочи корабчето така, че да се изравни с него. Беше изчислил как един опитен капитан би изкарал кораба от този залив — хващайки плътно вятъра, за да избегне скалите покрай издадения напред полуостров, оформящ източната граница на залива. Докато трите ярки луни пречеха на Хари да се промъкне скришом, за Амос те бяха добре дошли.
Гуда, който стоеше на носа с още трима души, хвърли въжето с куката. Другите трима също хвърлиха въжетата си и готовите за абордаж бойци се изкатериха по тях и скочиха на палубата на кораба с извадени саби и ножове. Николас също се покатери по въжето, прескочи перилото на другия кораб — и изведнъж се озова пред един от вражеските моряци, който го нападна, размахал къса сабя. Николас ловко го прониза. Около него в тъмното закънтяха звуците на битката.
Надявайки се, че всички си знаят работата, Николас се втурна към кърмата. Ако на борда изобщо имаше някой от пантатийците или от техните слуги, те трябваше да са там. Изрита вратата на капитанската каюта и чу тъпия звук на забилата се в дървото метална стрела на арбалет. Капитанът спокойно остави оръжието на пода и измъкна късата си сабя.
— Предайте кораба си! — извика властно Николас, но без да му отвърне нищо, капитанът скочи срещу него.
Изведнъж Николас се оказа в положение на отбрана. Той отстъпи назад, за да отбие, контраатакува и двубоят се завърза не на шега. Принцът беше по-млад и по-бърз, но капитанът очевидно беше по-опитен. Ник се помъчи да съсредоточи вниманието си върху противника, но не можеше да се отърси от тревогата си как се справят останалите по палубата. Залогът беше всичко или нищо.
Николас замахна и посече ръката на капитана, принуждавайки го да изпусне сабята, опря острието в гърдите му и извика:
— Предай се!
Мъжът извади нож и го хвърли към Николас и младежът инстинктивно заби сабята си в гърдите му. Тя прониза сърцето и капитанът се срина на пода.
Усещането, което премина през цялото тяло на Ник, не беше по-различно от онова, което бе изпитал при убийството на Рендър. Николас издърпа забилото се острие и се обърна. На това ниво имаше още две каюти — вратите една срещу друга пред капитанската. Избра вратата от дясната си страна, изрита силно с десния си крак и вече научен от опита, отскочи наляво. След като стрелата прелетя през зейналата врата, надникна вътре.