Каютата изглеждаше празна. Той повтори упражнението с другата врата и през нея също профуча стрела, която едва не го улучи. Ако не беше отскочил мигновено встрани, щеше да прониже главата му.
Той скочи към вратата и се счепка с първия помощник-капитан. Николас усети, че нещо го перна в ребрата и удари силно с дръжката на сабята си връхлетелия срещу него човек по темето. Мъжът изпъшка от болка и Ник усети как нещо отново го удари в ребрата. После първият помощник се свлече в краката му и той го отблъсна от пътя си.
Замръзна за миг, усетил парене в левия си хълбок. Погледна надолу и видя на пода окървавения нож, с който помощник-капитанът се бе опитал да го убие. Огледа бързо разпраната си риза и видя, че острието е срязало кожата му, но не е проникнало дълбоко. Вдиша и главата му се замая, а раната на хълбока запулсира с пареща болка.
Върна се на главната палуба, където Гуда и останалите като че ли взимаха връх. Облечените в черно защитници бяха изненадани от внезапната атака и повечето от тях вече лежаха по палубата.
Обърна се бързо надясно и видя, че Амос отстъпва, притиснат от двама мъже. Амос блокира посичащия удар на единия, но мъжът сплете оръжието си с неговото, за да може другият да го прониже в корема.
— Амос! — изкрещя Ник и промуши смъртоносно човека, задържал сабята на Амос. Миг след това пое атаката на втория, бързо контраатакува и заби острието в гърлото му.
Коленичи до Амос. Адмиралът беше изпаднал в безсъзнание и дишаше накъсано. Николас се обърна и видя как Гуда посича поредния противник. Битката не можеше да спре.
Побърза да се притече на помощ, но залитна и падна, защото нечия ръка го сграбчи за глезена. Николас се превъртя, изрита назад, под петата му изхрущя счупен хрущял и мъжът изкрещя от болка.
Николас бързо скочи на крака и го прониза. Горчиво-кисел вкус изпълни устата му и той изплю, а после се затича и връхлетя върху един в черно, който въпреки раните си се мъчеше да се надигне зад хората му и да ги нападне откъм тила.
Битката сякаш продължи безкрайно и на няколко пъти принцът бе готов да се закълне, че убива хора, с които вече се е сразил. После изведнъж всичко притихна.
— Това бяха всички — изпъшка Гуда.
Николас кимна уморено. Беше плувнал в пот и кръв и коленете му се подгъваха от изтощение. Лявото му стъпало отново пулсираше с тъпа болка и хълбокът му пареше. Миг след това Николас се опомни.
— Амос!
Изтича натам, където беше паднал адмиралът, и въздъхна облекчено, като видя, че все още диша. Гуда коленичи до него и каза:
— Много е зле. Жалко, че го няма Антъни.
— Отнесете го в капитанската каюта — нареди Николас.
Двама моряци грижливо вдигнаха Амос и го понесоха. Николас се огледа и забеляза, че очите на всички са се втренчили в него. Изведнъж осъзна, че след като Амос е пострадал, оставаше той да подкара кораба. Забеляза един от моряците зад Гуда и му извика:
— Кой е най-старши тук?
— Пикенс, ваше височество.
— Пикенс! — викна Николас и един глас се обади откъм фордека.
— Тук! — Мъжът, тридесет и няколко годишен, притича и отдаде чест: — Да, капитане.
— Ти си първият помощник, Пикенс. Махнете труповете от палубата.
— Слушам, капитане! — Морякът се обърна към плувналите в кръв и изтощени хора от екипажа и викна: — Чухте капитана! Какво чакате? Изхвърлете тези трупове през борда!
— Добре ли си? — попита Гуда.
Ник погледна окървавената си риза и отвърна:
— Нищо не е. Амос е този, който ме тревожи.
— Той е държелив — каза Гуда, но пролича, че и той е обезпокоен.
— Научих много от Амос в това пътуване, а освен това съм плавал и преди — каза Николас. — Дано само не объркам много нещата.
— Просто казвай на Пикенс какво искаш да се направи и го остави той да му мисли как да се направи — тихо му отвърна Гуда.
Николас понечи да се усмихне, но лицето му по-скоро се сгърчи от болка.
— Разумна идея.
Един от моряците се качи на палубата и докладва:
— Ваше… ъъ, капитане, долу има затворници.
Николас тръгна след него и подвикна в движение:
— Пикенс!
— Да, капитане.
— Като приключите с почистването, обърнете кораба и го подкарайте обратно към града!
— Слушам, капитане.
Николас се усмихна мрачно на Гуда и каза:
— Знаеш ли, съветът ти може и да подейства.
После се забърза след моряка към главния люк и погледна долу. От трите долни палуби към тях се взираха няколко десетки човешки лица. Никой не проговаряше.
— Това нашите хора ли са, или двойниците? — попита Гуда.