— Не знам — отвърна Николас и добави уморено: — Засега ги заключете. Ще го разберем, когато намерим другите.
Изправи се и усети как корабът под краката му се разклати. Моряците бяха приключили с труповете, палубата беше почистена от петната кръв и всеки се беше върнал към основната си задача. Гуда му кимна и Николас го разбра без думи и макар и с неохота, се върна на квартердека, както трябваше, след като бе поел ролята на капитан.
Завари Пикенс до руля, а един от моряците въртеше кормилото. Помощникът извика:
— Стегни платната и готови за обръщане! — Обърна се към кормчията и нареди: — Дай на щирборд.
Моряците се закатериха по реите да извърнат платната, а Пикенс въздъхна:
— Тоя кораб е проклето копие, капитане. Сам аз не мога да ги различа, а съм плавал цели десет години на „Орела“.
— Как сме?
— Шестима ранени, трима мъртви. Още десет минути и щяхме да заседнем. Но ще се оправим.
— Дано да си прав — промълви Ник.
Краката му се залюляха с кораба, а отгоре се чу предупредителен вик, че наблизо има друг съд. Пулсът му се учести, но гласът добави успокоително:
— Не се тревожете, капитане. Няма да го блъснем.
— Отваряйте си очите! — извика Николас и се усмихна облекчено.
Новоназначеният му първи помощник каза:
— Капитане, защо не слезете долу да ви превържат раната?
Николас кимна.
— Дръж руля, Пикенс.
— Слушам, сър! — отвърна мъжът отсечено и отдаде чест.
Ник слезе от мостика и отиде при войниците, поели грижата за ранените. Един от мъжете го видя и без да пита, му помогна да свали разпраната риза. Ник извърна поглед настрани, докато войникът опипваше раната, и после вдигна ръце, за да го превържат около ребрата.
И се замоли мълчаливо дано Хари и другите да се справят без проблеми с останалата част от плана.
Залп от стрели профуча над главата на Хари и той бързо се сниши зад малката каюта. Калис се изправи спокойно, отвърна с изстрел и отново залегна, а крясъкът откъм брега потвърди, че е улучил целта си.
Праджи, залегнал по очи на палубата, каза:
— Това беше четвъртият. Трябваше вече да са разбрали намека и да се откажат.
Хари извика към присвития на носа Тука.
— Колко още ни остава?
— Стотина разкрача, саиб.
Носеха се по течението на реката под обстрела на конните стрелци, излезли на брега да разберат какво е предизвикало пожара. Един от лодкарите беше убит още при първия залп и след това всички се бяха снишили или залегнали по палубите. Хари извика:
— Марк!
— Какво? — обади се той от втората лодка.
— Как са хората ти?
След миг тишина Марк отвърна от тъмното:
— Имаме един ранен, но не е съвсем зле.
Калис извика:
— Марк… имаме две мишени, много добре очертани на изгряващата луна.
— Поемам лявата — отвърна той.
— На три — подвикна Калис. — Едно, две… — И на „три“ се изправи и стреля. Два крясъка разцепиха нощта и стрелите откъм брега секнаха.
Хари преброи наум до десет, след което извика:
— Греблата! Давай!
Загребаха с всички сили и скоро разкъсаната им колона се стегна и Хари подвикна:
— Добре ли са всички?
Въпросът се предаде от лодка на лодка и отговорът скоро се върна: един загинал и двама леко ранени. Хари се върна при носа на първата лодка и попита Бриза:
— Добре ли си?
— Изплаших се до смърт. Но иначе нищо ми няма.
Той коленичи до нея.
— Ще се справим. Всичко ще се оправи.
— Стига приятелят ти и веселата му банда да успеят да пленят кораба… — Момичето поклати глава. — Едва дишам.
Той я прегърна с една ръка.
— Ще се оправим.
— Надявам се.
Навлязоха в залива и плоскодънните речни лодки заподскачаха по вълните.
— Дано не ни се наложи да излезем с тези бракми в открито море — каза Хари.
Праджи и Вая се бяха изправили, хванати за въжето, изпънато от носа до кърмата.
— Защо, на мен ми изглежда забавно — каза Праджи.
Вая го сръга в ребрата и каза:
— Ако не сте забелязали, хуморът на моя човек е малко черен.
— Разбрах вече — каза Хари.
Вик от най-задната лодка го накара да се обърне. Викът се повтори и след това се чу гласът на Марк.
— След нас идват лодки.
— О, по дяволите! — изпъшка Хари и бързо отиде на кърмата. — Колко са и на какво разстояние?
Марк предаде въпроса му назад и след малко отвърна:
— Три, на двеста разкрача след нас, пълни са с войници.
Хари прецени бързо ситуацията и каза:
— Повечето ни бойци са на първите две лодки. — И подвикна на Марк: — Изтегли лодката си надясно и пусни другите да подминат. Двамата с Калис трябва да спрете преследвачите ни.
— Много е тясно за бой — обади се Праджи. — Кажи на момичето да скочи в друга лодка, когато минат покрай нас.