— Прав си. — И преди Бриза да успее да възрази, извика на Марк: — Накарай Маргарет и Абигейл да скочат в някоя от другите лодки, и всички, които не стават за бой, също.
Без да обръща внимание на резкия вик на Маргарет, че може да се бие, Хари изрева:
— Много си изтощена, така че млъкни!
Бриза, вече станала, направи крачка към него, но докато си отвори устата, той вдигна пръст.
— Не ми възразявай. Ти също се прехвърляш. Нямам време за спорове!
Тя спря, примигна и изведнъж го прегърна и го притисна до себе си. Целуна го силно, след което се покатери върху каютата и пристъпи към наближаващата ги лодка.
— Обичам те, глупако. Пази се да не те убият! — И леко прескочи няколкото стъпки вода.
— И аз те обичам — извика й Хари.
Извади сабята от ножницата и отиде на кърмата. Видя, че Абигейл и Маргарет са на следващата лодка, която ги подмина, и след това чу викове от последната, десетата в колоната. Съобщението се предаде и Марк му извика:
— Обстрелват последната.
Калис се качи на покрива на каютата и каза:
— Няма да стигнат стрелите.
Марк също се изправи на каютата на своята лодка и двамата опънаха лъковете и двама мъже в гонещите ги лодки паднаха във водата. Гребците на лодките зад тях моментално забавиха и Хари се засмя. Калис каза:
— Това трябва да ги поспре за малко. — И потупа колчана си. — Стига да не разберат, че стрелите ни свършват.
— Корабът! — извика някой отпред.
Хари се обърна, видя нарастващия силует на кораба и го обля вълна на облекчение. Беше забавил достатъчно, за да могат хората от лодките да се качат.
— Саиб, а ние? — попита с тревога Тука.
— Първо ще се погрижим да ви спасим живота, а след това ще ви свалим на брега — отвърна Хари.
Тука кимна, но беше ясно, че го тревожи загубата на обещаните му десет лодки. Хари побърза да го успокои.
— Не се притеснявай. Ще ти се плати добре. Ще получиш достатъчно, за да можеш да върнеш ранджаната на баща й.
Тука се опита да се усмихне, но явно не беше съвсем убеден.
Първата лодка се опря в борда на кораба и отгоре спуснаха товарната мрежа. Наемниците и лодкарите бързо започнаха да товарят припасите, без които нямаше да оцелеят в дългия път, след което се покатериха по спуснатите въжени стълби. Хари им подвикна:
— Няколко да останат да помогнат на втората лодка!
Двама души увиснаха на въжетата, първата лодка беше изтласкана от втората и те се смъкнаха да помогнат с разтоварването.
Преследващите лодки изостанаха, едната пое обратно.
— Отиват ли си? — попита Хари.
— Едва ли — отвърна Гуда. — Сигурно се връщат за подкрепление.
Лодките се приближаваха една след друга и с помощта на мъжете по въжетата и палубите разтоварването тръгна бързо. Горе на палубата Николас наблюдаваше с тревога, тъй като вече му бяха съобщили за гонитбата по реката. Пикенс го беше уверил, че ще могат да тръгнат минути след като даде заповед, но щеше да им отнеме време, докато излязат от залива.
После на борда се качиха Маргарет и Абигейл и двете го прегърнаха топло, но Абигейл се извърна, погледна към лодките долу и промълви:
— А Марк? Той ще успее ли?
Николас изпита смес от ревност и облекчение. Но и двете чувства се изпариха от ума му, щом чу вика на наблюдателя:
— Капитане! Един кораб вдига котва!
— Къде?
— Вляво откъм кърмата!
Николас бързо се качи на квартердека и затича към кърмата. И видя кораба, разгъващ платна под лунната светлина.
— Колко? — обърна се той към Пикенс.
— Ще заплава най-много след десет минути. След още толкова ще е при нас.
— Колко лодки останаха? — извика Николас.
— Две — чу се отговорът откъм борда.
Моряците и наемниците на левия борд се разтичаха припряно да опразнят товарната мрежа, за да я спуснат за предпоследната лодка. Ник се приближи до перилото и извика:
— Хари!
— Какво?
— Кой взе златото?
— Тук е, при мен!
— Вземи го и идвай. Останалия товар го зарежи. Качвай всички на борда. Тръгваме.
Отдолу се разнесоха сърдитите викове на ранджаната.
— Капитане! Моите неща са в тази лодка!
— Ще ти купим нови — извика й Николас. — Ако успеем да се измъкнем. — Погледна застаналите наблизо Маргарет и Бриза и им каза: — Вижте, на вас мога да разчитам. Маргарет, това е Бриза. Бриза, това е братовчедка ми Маргарет. Бихте ли разкарали ранджната от палубата и да я приберете в лявата каюта при Амос?
Момичетата отведоха ранджаната и четирите й слугини и скоро след това на палубата се изкатериха Хари, Калис и Марк, а сандъка с имането от пристана на Шингаци го вдигнаха с две въжета. Накор и Антъни бяха с хората от последната лодка и след като и те се качиха, Николас извика: