— Пикенс! Да се махаме оттук!
По палубата се разнесоха заповеди и Николас се огледа. Моряците, както и войниците от Крудий, получили моряшки задължения, се разтичаха да изпълнят указанията на Пикенс. Наемниците, събрани от Праджи, се бяха струпали при единия борд, а наетите от Тука лодкари се скупчиха при главния люк.
— Вие само се дръпнете от пътя ни, да не пречите — каза им Ник и после се обърна към Праджи: — Хората ти може би тепърва ги чака сериозна битка.
Неколцина от тях зароптаха, но Николас ги сряза:
— Затова ви се плаща! — Обърна се и затича към квартердека.
Качи се горе и извика:
— Пикенс, ще се справим ли?
— На косъм — отвърна морякът. — Но няма да могат да ни стигнат.
Николас слезе на главната палуба, обърна се да се разпореди нещо, притъмня му и рухна.
Свести се в каютата на първия помощник. Слънцето грееше в люка и Ник разбра, че е проспал цялата сутрин. Опита се да се надигне и усети, че хълбокът му пари и че се е схванал. Огледа се и разбра, че някой е сменил превръзката му.
Обу панталоните си и отвори дрешника до леглото. Предишният обитател на каютата бе имал само една чиста черна туника. Ник я облече и се увери, че му е по мярка. Обу си ботушите, пристъпи вдървено към вратата и я отвори.
Преди да излезе на палубата влезе в капитанската каюта да види как е Амос. Той вече дишаше по-спокойно и дълбоко, но все още беше бледен. Николас го погледа малко, след което се обърна и излезе.
На главната палуба завари няколко групички мъже — едни стояха прави, други бяха налягали по дъските. Марк, Хари и Гуда стояха до стълбата за квартердека, а Праджи и Вая бяха на отсрещната страна на палубата и си говореха с наемниците.
Той застана до Марк и попита:
— Какво става?
— Имаме си проблеми — каза Хари.
— Тоест?
— Ами, Калис е горе на квартердека зад нас, в случай че Праджи и приятелите му почнат пак да мърморят да ги свалим на брега — каза Гуда.
Николас огледа морето и брега и чак сега загря.
— Кога сме подминали полуострова?
— Вчера. Малко преди изгрев.
— Колко съм спал? — попита Николас.
— Напуснахме Града на Змийската река по-предната нощ. Вече е след пладне — отвърна Марк.
— Раната ти се оказа по-тежка, отколкото си мислеше — каза Хари. — Антъни я почисти, сложи й цяр и те остави в леглото. А после започнаха неприятностите.
— Давай накратко — каза Николас, загледан към наемниците.
— Всичко го започнаха лодкарите — каза Гуда. — Взеха да се оплакват, че били оставили семействата си и че не сме им платили да прекосяват морето.
— Защо не сте свърнали да ги оставите след като сме излезли от залива?
Марк махна с ръка отегчено.
— Аз поисках, но Антъни и Калис настояха Пикенс да продължи на пълен ход след другия кораб.
— А след това и наемниците започнаха да роптаят — добави Гуда. — Твърдяха, че ги отвличаш. А снощи играта загрубя. Отворихме едно буре вино — решихме, че може да ги поотпусне — но вместо това кипнаха още повече.
— Чакай да видя какво мога да направя — каза Николас.
Качи се на квартердека и завари подпрелия се на лъка си Калис.
— Защо не сте пуснали лодкарите и наемниците да слязат на брега?
— Аз трябва да остана тук в случай, че Праджи и хората му се разгневят отново. Антъни е долу в общата каюта. Той ще ти обясни по-добре.
— А Праджи?
— С него сме добре. Ако не беше той, щяхме да имаме още по-големи главоболия. Той ги убеди да проявят търпение. — Калис се усмихна. — Мисля, че те смята за доста свестен капитан и чака да чуе какво ще кажеш.
Ник слезе по стълбата и отиде при Праджи с групата наемници.
— Здравей, капитане — поздрави го сухо Праджи.
— Не разбирам какво точно става, но ви давам думата си: тези от вас, които желаят, ще бъдат свалени с лодка на брега утре призори… с допълнително заплащане за неприятностите.
Мъжете се поуспокоиха, а Николас се обърна и махна с ръка на Калис да слезе долу. Изтощеният от бдението първи помощник беше застанал на палубата зад него.
— Пикенс!
— Да, сър.
— Целия ден и нощта ли беше на вахта?
— Да, сър.
— Слез долу да поспиш. Избери някой да държи курса. Аз ще се забавя малко долу.
— Слушам, сър — отвърна облекчено помощникът.
— Хари! — извика Николас.
— Да.
— Качи се на квартердека и гледай да не заседнем. Вече си втори помощник.
— Слушам, капитане — отвърна примирено приятелят му.
Николас махна на Марк и Гуда да го последват и четиримата слязоха в общата каюта на екипажа. Антъни преглеждаше оцелелите пленници, налягали по койките. Абигейл и Маргарет помагаха на знахаря.