Гуда изруга.
— Това е галерата на Върховния — каза Праджи. — По две редици весла на всеки борд, таран и подвижен мост на носа. Има катапулт на кърмовата кула и балиста пред главната мачта.
— Готови да отплаваме, Пикенс — заповяда Николас. — Няма да позволя да се приближи до нас толкова, че да може да ни обстрелва. Когато лодката се върне, свалете в нея ранджаната, момичетата и последните лодкари. Няма да прибираме лодката. Тръгваме.
Марк се озърна и извика:
— Ник, ранджаната! Няма я!
— Намерете я! — изрева Николас. — Нямаме време за глупостите й!
Марк се затича към каютата на момичето и когато лодката се опря отново до кораба, последните лодкари се спуснаха бързо по въжените стълби. От каютата под квартердека изригнаха яростни викове и Калис и Гуда се затичаха натам да видят какво става. Марк теглеше навън гърчещата се, ритаща и хапеща ранджана, а Бриза, Абигейл и Маргарет подкарваха след нея четирите слугини.
— Дайте й злато да си плати пътя за дома и я спуснете през борда! — заповяда Николас.
— Няма да си тръгна! — изпищя момичето и задраска с нокти ръката на Марк, за да се отскубне.
— Ето ти я неувяхващата любов — подхвърли Бриза и погледна Маргарет с кисела усмивка.
— Капитане — извика един от моряците, — лодката тръгна!
Още двама от хората на Праджи надникнаха през перилото, след което скочиха във водата след тръгващата лодка.
— Да пускаме ли друга, капитане? — попита Праджи.
Николас погледна с тревога приближаващата се галера и отвърна:
— Не. Нямаме време.
— Да я хвърля ли през борда? — изрева Марк.
Момичето изпищя:
— Не! Моля ви! Не мога да плувам! Ще се удавя!
Николас вдигна ръце примирено и каза:
— Недей. Остави я. — Изпръхтя ядосано и извика: — Да се махаме оттук, Пикенс. Опъвай платната!
Отначало едва-едва „Орел“ се понесе напред, но когато хвана вятъра и изду платна, запори вълните като делфин. Николас погледна кораба преследвач и запита:
— Доближиха ли ни достатъчно за стрелба?
Сякаш в отговор от палубата на галерата се извиси в дъга огнено кълбо и плесна със съсък във водата само на десетина метра зад кърмата. Пикенс отвърна спокойно:
— Е, да се надяваме само, че няма да ни свърши вятъра преди да са им свършили мускулите.
Николас чу през водата тътена на барабана, даващ ритъм на гребците, и каза:
— Не могат да поддържат дълго скорост за атака. Робите им на веслата ще започнат да припадат.
— Все пак и те си имат платно, капитане — отвърна Пикенс.
Николас отново погледна злокобното черно и златно платно, издуто от вятъра, и каза:
— Но само едно. С вятър не могат да ни догонят.
— Не, капитане, но могат да продължат достатъчно близо след нас, за да ни затруднят много, ако вятърът стихне.
— Тогава да се молим за силен вятър, Пикенс. До дома е още много далече.
— Да, капитане.
Николас слезе на главната палуба и за малко да се блъсне в ранджаната, застанала предизвикателно на пътя му с ръце на хълбоците.
— Няма да ме свалиш на брега! — заяви му тя с властен тон.
Николас спря, понечи да й отвърне нещо, но отново изпръхтя отегчено. Обърна й гръб и се прибра в каютата си.
Марк заоглежда драскотините от ноктите на момичето по ръката си и подхвърли:
— Късмет извади, че не ми заповядаха да те изхвърля през борда.
Ранджаната се обърна, извади малка кама с рубин на дръжката от широкия си колан, насочи я към Марк и отвърна:
— И ти извади късмет!
Метна камата и тя се заби в палубата между ботушите на Марк и затрептя. Ранджаната се обърна и подкани с ръце слугините да се приберат с нея в каютата й. Бриза се засмя.
— Пълна е с изненади, нали?
— Имам чувството, че Николас скоро ще го разбере — каза Хари.
Маргарет и Абигейл гледаха изумени и Маргарет промълви:
— Бриза… Ти ни каза, че е тежък случай, но не и че е опасна.
Абигейл пристъпи до Марк и почна да го утешава, което много го обърка, и заоглежда драскотините му, след което каза:
— Хари, какво щял да разбере скоро Николас?
Отговори й Бриза.
— Ами например, че това момиченце ще измисли начин да получи от Николас това, което иска. В нея има много повече, отколкото личи на пръв поглед.
Хари кимна.
— Пък и Николас няма толкова опит с жените.
— А вие да не би да имате, скуайър? — изсумтя Маргарет. — И това ми го казва този, който се изчерви като невинно момиченце, когато го подразних малко в градината?
— Много неща се случиха, откакто се видяхме за последно, сестричке — каза Марк.
— Страшен си с намеците, приятел — каза Хари и избухна в смях. След малко се изкикоти и Гуда и скоро цялата група се превиваше от смях.