Николас се мъчеше да заспи. Беше изритал ботушите си, но си беше легнал облечен. Макар да бе на ръба на пълното изтощение, умът му продължаваше да кипи от тревога. Корабът на Върховния повелител ги гонеше по петите. Който и да го командваше, беше опитен навигатор и умееше да използва добре греблата, за да скъсява разстоянието всеки път, когато вятърът позатихнеше. Николас се беше нахранил сам в каютата, след като постоя при Амос. След това се беше помъчил да разгадае дневника на Амос, да разчете бележките на адмирала с всичките му съкращения за теченията и посоките на ветровете. Николас имаше достатъчно опит в мореплаването и знаеше, че не могат да следват буквално курса назад — трябваше да хванат маршрут, близък до този на идване, но такъв, който да използва теченията и ветровете, духащи в обратна посока. Иначе щяха да се отклонят на стотици мили.
Най-сетне тъкмо беше задрямал, когато вратата на каютата изскърца и моментално го събуди.
— А? — каза той сънено и измъкна сабята от ножницата.
— Недей — отвърна женски глас и някой седна на леглото до него.
— Аби? — промълви Николас и се пресегна за лампата.
— Тя е с Марк — отвърна гласът. — Те… да кажем, че се опознават отново. — Ник запали лампата и видя, че до него е седнала ранджаната.
— Какво правиш тук? — попита я той, подразнен от натрапничеството й.
— Трябва да поговорим — отвърна му тя. Беше облечена в тънка копринена нощница, впита по гънките на тялото й, и косата й беше прибрана със златни гребени, подчертаващи черните й къдрици.
— За какво?
— За онези земи, където отиваме. Ти наистина ли си принц?
— Ранджана… как се казваш?
— Яша.
— Яша, аз съм принц. Чичо ми е крал. Брат ми ще стане крал след него.
Момичето сведе очи сякаш смутено.
— Съжалявам, че ти създадох толкова главоболия. Говорих с тази… Маргарет. Наистина си нямах представа, че е имало толкова смърт и страдание, нито че си дошъл толкова отдалече, за да спасиш другата… Абигейл.
Николас въздъхна.
— Когато започнах това пътуване, да знаеш само колко обичах Абигейл. Сега всичко това ми се струва глупаво.
— Любовта никога не е глупава — каза Яша.
— Е, не исках да кажа, че е глупава. Но това, което си представях тогава, че е любовта, беше глупаво.
— Охо?
— Това ли е всичко, което си дошла да ми кажеш? Че съжаляваш?
— Да… не. — Тя въздъхна. — Когато ти казах, че те обичам, беше, за да не ме върнеш в Кълбар.
— Досетих се — отвърна раздразнено Николас.
— Но не те излъгах, като ти казах, че може да ми струва живота.
— Твърдиш, че баща ти ще те убие или ще те продаде заради коварството на Върховния повелител?
Тя отново въздъхна дълбоко.
— Не. Ще ме убият заради нещо, което направих самата аз. Или по-скоро ранджаната.
— Какво? — попита объркано Николас.
— Аз не съм ранджаната на Кълбар.
— Коя си тогава?
— Аз съм първата й слугиня. Другите момичета също знаят за измамата.
— Я по-добре ми обясни.
— Ранджаната нямаше никакво желание да става петнадесетата жена на Върховния повелител на Града на Змийската река. Беше влюбена в принца на Хамза. Били са заедно още от деца. Затова подкупи Андре Русолави да ме замести с нея и да ме откара на юг, а тя самата замина за Хамза, за да се омъжи тайно за своя принц. Между Хамза и Града на Змийската река няма почти никакви връзки, така че тя получи своя принц, аз щях да бъда поредното хубаво личице в дома на Върховния повелител и да живея в разкош, а другите слугини щяха да бъдат възнаградени от мен за мълчанието си.
Николас изпъшка.
— Значи и това е било измама?
— Боя се, че да. Сега трябва да се просна в краката ти и да моля за милост, за да не ме продадеш с другите момичета в робство.
Николас я изгледа с присвити очи.
— Не знам защо имам чувството, че си разбрала вече от Маргарет, че в Кралство не съществува робство.
Лека усмивка се появи в ъгълчетата на устните й, но тя каза само:
— О, така ли?
Той разтърка сънените си очи и каза:
— Трябва да отида да видя как е Амос.
Но когато понечи да се изправи, тя се наведе и докосна с устните си неговите. Той остана за миг неподвижен, след което се отдръпна и каза:
— Това пък защо?
— Защото макар и да не съм влюбена в теб, мой храбри капитане, смятам, че си добър човек и ще се отнасяш с една слугиня също така добре, както и с ранджаната.
— Добре казано — отвърна Николас. — Но май ще ми трябва малко време, докато започна да приемам на вяра думите на когото и да било от земята ви.
Тя се изправи.
— Ще ми разкажеш ли за вашето кралство?