— Ще ти покажа някои неща, след като видя Амос — отвърна Николас.
Той взе лампата и я поведе към каютата на Амос. Адмиралът спеше дълбоко. Николас помълча, загледан в лицето му.
— Ще оживее ли? — тихо попита момичето.
— Надявам се — отвърна Николас. — Той ще се жени за баба ми, когато се върнем. Ние — семейството ми — много го обичаме. — Ник пак се вгледа в бледото, но спокойно лице на Амос.
После се обърна, остави лампата и извади картите, с които пантатитийците бяха снабдили първоначалния капитан. С тях и с дневника на Амос, Ник се надяваше, че ще може да хване верния курс към дома. Избра една карта, показваща Горчивото море, разгъна я, посочи Крондор и каза:
— В този град живеех.
Тя примижа.
— Не мога да чета, капитане. Какво означават тези знаци и черти?
Николас започна да й описва Крондор и й показа колко са се отдалечили от Града на Змийската река и как изглежда това разстояние на картата. Момичето ахна.
— Толкова много земя да принадлежи на един човек?
— Не му принадлежи — поправи я той. — Ще трябва да ти го обясня подробно по-късно, но чичо ми е крал не само защото това му е рождено право, но и защото има задължения да закриля хората, които живеят в страната ни. В моята страна благородничеството не е само привилегия, но и отговорност. Ние управляваме, но също така служим на поданиците си.
Поразказа й малко за семейството си и когато свърши, момичето го попита:
— Значи няма да ти дадат да управляваш град?
Николас сви рамене.
— Не знам какво замислят баща ми и чичо ми за мен. Династичен брак, предполагам, за някоя принцеса от Ролдем или от Кеш. Или за дъщерята на някой херцог. — После добави: — А може и да ме пратят в Риланон, за да служа в двора на брат ми, когато стане крал.
— Къде се намира този Риланон?
Той разгъна друга карта и я постави до първата, за да й покаже Кралското море.
— Островът тук — посочи й той малкото кръгче — е първоначалната родина на моя народ. Оттам сме тръгнали и затова се наричаме Островното кралство.
— Трябва да ми го покажеш някой ден този Риланон — каза момичето и пъхна ръката си под мишницата му, а той се изчерви, щом меката й гръд се опря в рамото му.
— А-а… може би — отвърна Ник, отдръпна се леко и прибра картите. — Но ми се струва, че няма да ти е трудно да си намериш някой, който да ти покаже всичко, което искаш.
Тя се нацупи и Ник усети как сърцето му подскочи.
— Но аз съм само една бедна слугиня. Кой мъж с висок ранг би ми обърнал внимание?
Николас се ухили.
— Бас държа, че ще се намерят колкото искаш кандидати. Ти си красива, не ще и съмнение.
Очите й светнаха.
— Наистина ли смяташ, че съм красива?
— Е, поне когато не се опитваш да извадиш очите на Марк или да съскаш като котка — отвърна той с привидно безгрижие.
Тя се усмихна и покри устните си с ръка.
— Така се държи ранджаната, капитане мой. Стараех се да се държа като нея, та превъплъщението ми да е убедително.
Настъпи неловка тишина. Николас не знаеше какво да каже. Момичето стоеше пред него и го гледаше, после отново пристъпи към него и го целуна. Този път тялото му се отзова и без да мисли, той я притегли до себе си.
Запрегръщаха се и се зацелуваха сякаш до безкрай, но изведнъж един уморен глас ги прекъсна:
— Ники, защо не си намерите някоя друга каютка?
Николас се обърна.
— Амос!
Пристъпи към лежащия Амос и се обърна към Яша:
— Бягай бързо да извикаш Антъни!
Момичето хукна да намери чародея.
— Помогни ми да седна — изпъшка Амос.
Николас го вдигна и му подложи отзад възглавници.
— Е, Гуда ми дължи пет златни суверена — каза Амос.
— Защо? — попита Николас.
— Обзаложих се с него, че момичето ще убеди някой от вас, развратници такива, да я вземете с нас. Значи ти спиш с нея?
— Не, не спя с нея — каза Николас.
— Богове, да не би да ти има нещо? — Старецът се окашля. — Ах, че боли, мътните да ме вземат!
— Късмет извади, че оживя — каза Николас.
— Не си първият, който ми го казва — отвърна Амос. — Е, какво стана след като ме удариха?
Николас му разказа всичко с няколко думи, после дойде Антъни, прегледа Амос и каза:
— Най-добре е да поостанеш в леглото. Ще пратя някой да ти донесе бульон. Коремната рана е опасна, така че известно време ще трябва да внимаваш какво ядеш.
— Смяташ ли, че малко вино ще навреди? — попита го Амос с немощна усмивка.
— Една чашка с бульона — съгласи се Антъни. — Ще ти помогне да спиш по-добре.
Антъни си излезе и Николас каза:
— Утре ще…
— Ще трябва да убиете онези същества долу — довърши вместо него Амос. — Да, чудех се какво чакате още.