— И аз се радвам, че виждам тъпата ти усмивка — рече Амос.
Накор се обърна към Ник.
— Ония същества долу заспаха. Приспивателното ще подейства известно време, но с нечовешки същества човек не знае. Трябва да го направим веднага.
Николас затвори очи, помълча малко и отвърна.
— Направи го.
Накор даде знак на Гуда и той доведе работната група. Отвориха товарния люк и нагласиха мрежата с оловните тежести. Накор скочи пъргаво в мрежата и увисна там, докато я свалят. Времето се проточи и те зачакаха мълчаливо, защото само Накор трябваше да влезе в товарната палуба и да натовари тридесетте изпаднали в безсъзнание същества в мрежата. Твърдеше, че е най-малко вероятният кандидат да хване ужасната болест, понеже знаел някакви „номера“, и макар да не знаеше как точно се разпространява заразата, Николас не можеше да възрази на преценката му.
После отдолу се чу вик и Гуда вдигна ръка. Мъжете завъртяха макарата и мрежата бавно започна да се надига, докато не се изравни с палубата. Накор скочи през перилото, надигнаха мрежата още над борда и се приготвиха да я залюлеят и да я хвърлят във водата. Телата вътре изглеждаха кротки — като на мъже и жени, заспали спокоен сън.
След това, без да чака подкана, Накор извади ножа си и сряза въжето. Мрежата пльосна във водата и Николас с мълчаливо отвращение загледа как започна да потъва със спящите кротко тела.
Антъни сложи ръка на рамото му и каза:
— Трябваше да се направи. Нямаше друг начин. Не забравяй, че тези същества бяха обречени да умрат.
— Това не прави убийството по-лесно — промълви Николас.
— Аз ще сляза долу с Накор — каза Антъни. — Ще прочистим добре от всякакви остатъци от болестта. Така ще се отвори още място за спане на наемниците освен палубата.
Николас кимна.
— Чий е оня кораб, дето ни преследва? — попита Амос.
— На Върховния — отвърна Николас. — Прилича на квеганска галера с катапулт и балиста; имат също таран и рампа за абордаж. Имат едно голямо платно на главната мачта и може би още едно на кърмата, макар че не ги оставихме да се приближат толкова, че да видим по-добре.
— Капитанът им или е много смел, или е луд. Това не е дълбоководен кораб. Удари ли някой щорм, ръцете им ще кървясат от гребане, за да си спасят живота.
— Не забравяй с какво си имаме работа — каза Николас.
— Знам по-добре от теб, момче. Виждал съм толкова касапски номера през живота си, колкото не можеш да си представиш. — Погледна нагоре и каза: — Хората, изглежда, си вършат добре работата.
— Пикенс се проявява като добър първи помощник, а Хари се учи в движение. — Николас се усмихна. — Както и аз.
— Понякога това е най-добрият начин. Пикенс винаги е бил добър моряк. Само страстта му към пиенето в пристанищата му пречеше да се качи на мостика. — Амос погледна към Пикенс и добави: — Само да се оправим с всичко това, и ако остане трезвен, ще го издигна за постоянно.
Амос леко залитна и се наложи да стисне перилото и Николас му каза:
— Хайде стига. Връщай се в леглото. С най-голямо удоволствие ще ти върна командването, когато се оправиш, но дотогава има много време.
Помогна на Амос да тръгне към каютата си и адмиралът го попита:
— Ники, ще ми направиш ли една услуга?
— Каква?
— Като се върнем у дома, не споменавай за тази история пред баба си. Няма нужда да я тревожим.
— Мисля, че тя сама ще забележи тая дупка в корема ти, Амос — каза Николас.
— Дотогава все ще измисля нещо — отвърна той изнемощял.
Ник му помогна да се върне в постелята си и докато се накани да излезе, Амос вече беше заспал.
Времето се проточи. Опасенията на Николас, че ще настъпят търкания между мъжете заради жените на борда, изглеждаха неоснователни, поне докато отзад се виждаше преследващата ги галера. Понякога не се мяркаше с часове, след което отново се появяваше на хоризонта малко преди залез-слънце или се връщаше на мястото си заедно с изгрева. След като нямаше и следа от „Кралска чайка“ отпред, човек можеше да се отпусне и да реши, че пътуването може да мине и без бой, но черната резка на хоризонта все им напомняше, че битката предстои.
Пленниците от Крудий вече бяха възстановили силите си достатъчно, за да могат да излизат на палубата. Жените от Крудий, както и слугините на Яша, се грижеха да успокоят негодуванието на самотните мъже заради дамите на Николас и приятелите му. На два пъти Николас трябваше да прекрати кавгите между лодкарите и наемниците, но реши, че не са нещо повече от пререканията между чирачетата заради градските моми, които беше наблюдавал в Крондор.