Моряците поддържаха кораба в ред и онези от лодкарите, които бяха предпочели да продължат с тях, се оказаха полезна работна ръка. Войниците на Крудий се хванаха отново със задачите, които бяха изпълнявали по пътя насам, а Николас, Марк и Хари усвояваха моряшкия занаят.
Всеки ден Николас разговаряше с Амос, който се стараеше да му помогне в разбирането на навигаторските правила от картите и дневника. Вече приближаваха мястото, където според Амос имаха шанс да хванат благоприятно течение, след като извърнаха от Новиндус и се насочиха в открито море. Вече бяха оставили сушата далече зад гърба си и водата ставаше все по-тъмносиня, което показваше, че течението се променя. Николас все още не беше толкова сигурен в подобни признаци като Амос, но пък Амос се беше занимавал с това цели четиридесет години.
Животът на кораба потъна в скуката на ежедневието, макар и напрегнато. Но малко хора са в състояние да живеят постоянно в страхове и тревоги; често избликваха искри на хумор и шегите се лееха изобилно. Хари и Бриза все така избухваха от време на време и между двамата пламваха искри, но Николас забеляза, че човек рядко може да ги види разделени.
Маргарет и Антъни често излизаха сами на носа, за да откраднат някой миг интимност в повече. Връзката им не беше толкова показна като на Хари и Бриза, но с повечето двойки беше така.
Марк и Абигейл бяха потънали в тихо доволство от това, че отново са заедно, въпреки че Абигейл се мръщеше понякога, когато й се намекнеше за желанието й да види Крондор и Риланон. Николас вече беше добил представа за братовчед си като за човек, който едва ли ще е склонен да се отдалечава много от дома си, освен ако е неизбежно, или ако излезе на лов.
Животът на самия Николас бе удивително приятен. Яша се оказа страстна жена и добра наставничка, а Ник — примерен ученик. Задълженията му на капитан, ръководенето на войнишките тренировки, както и времето, прекарвано с Амос — всичко това оформяше една рамка на душевното му състояние, което можеше да се опише само с дума, близка до „щастие“. Даваше си сметка, че предстои сурова битка и че от нея ни повече, ни по-малко зависи съдбата на родината му, но предпочиташе да остави този проблем настрана, докато необходимостта не продиктува друго. Тъкмо този предстоящ конфликт сякаш подсилваше обичта му към хубавите неща в живота, които сега откриваше. Беше доволен от работата си, от компанията на добри приятели и от обичта на една красива млада жена.
Николас беше достатъчно практичен, за да си въобразява, че е влюбен в Яша; това, което по-скоро изпитваше към нея, беше силно влечение: тя се бе оказала хитра и остроумна млада жена, с остро любопитство и със същото малко улично, хлапашко вироглавие като на Бриза. Това, което Бриза беше нарекла студенина, когато двете се срещнаха за пръв път, се оказа просто изострена жажда за оцеляване — черта, която самата Бриза беше склонна да приеме. Липсата на дворцово образование у Яша и малко грубоватото й поведение не можеха да прикрият интелигентността й и на няколко пъти Николас неуместно беше сбъркал незнанието й с глупост. Но макар понякога Николас да си мечтаеше за вълшебната любов, както често се случва с младежи на неговата възраст, той беше научил още в детската си възраст, че е дете на династията и че никога няма да разполага с правото сам да предопределя живота си.
А това междувремие, докато плаваха на североизток, и особено горещите следобеди в екваториалните води, плюс хората, които бе дошъл да спаси и бе спасил, се оказваше най-близко до понятието за свобода от всичко, което беше преживявал.
В края на втория месец вече навлизаха в познати води. Една нощ Амос излезе на палубата, огледа небето и се ухили.
— Звездите изглеждат така, както трябва да са. — Вече поемаме към дома. — Последното го изрече с тъга, каквато Николас не беше чувал от него.
— Какво има? — попита го Ник.
— А, нищо — отвърна Амос, облегна се на перилото и заби поглед в тъмната вода. — Просто си помислих, че това наистина май ще е последното ми плаване.
— Не си въобразявай, че ще те оставят закотвен сред стените на двореца — каза Николас. — Баба си има имения и обича да пътува. Сигурно сам ще поискаш да останеш в Крондор след цял сезон обиколка из Кралството — Риланон, Батира, долу в Саладор да се видите с леля Карлайн, гостуване в Даркмур да опитате новите им вина, разходка до Ябон на всеки две години…
Амос поклати глава.
— Старче, оставено на сушата. Изобщо не съм свикнал с това.
— Ще свикнеш — каза Николас.
— Както и ти ще свикнеш с бащиния си двор ли?
Усмивката на Николас се изпари и за да смени темата, той попита: