— Смяташ ли, че са тръгнали за Крондор?
Амос нямаше нужда да му обясняват кои са „те“ и знаеше, че Николас вече знае отговора. Бяха го обсъждали много пъти, но той знаеше също така, че макар да беше съзрял много през последната година, Николас все пак беше млад и в много отношения — несигурен в себе си.
Адмиралът се замисли за миг.
— Това е най-логичният им избор. — Огледа се, за да се увери, че никой не ги подслушва, и продължи: — Знаем каква е крайната им цел: Сетанон и Камъкът на живота. Заразата е само средство към тази цел. След като Кралството се потопи в хаос, ще могат лесно да изпратят група до Сетанон, за да освободят своята „богиня“.
— Много глупави същества — каза Накор.
Двамата се обърнаха рязко и Амос каза:
— Друг път не ни стряскай така. Откъде дойде?
Накор се ухили.
— Как откъде? Ти да не си забравил, че сме на кораб?
— Какво успя да чуеш? — каза Николас.
— Достатъчно. Но не и нещо, което да не съм знаел.
Николас се укори, че е подценил знанията на дребния мъж, но беше сигурен, че все пак само шепа хора знаят за съществуването на Камъка на живота.
— Какво мислиш?
— Змиите са много странни същества. Помислих си го още преди много години.
— Срещал си се тях преди? — попита Амос.
— Последния път, когато бях в Новиндус.
Амос и Ник възкликнаха едновременно:
— Бил си в Новиндус преди?
— Веднъж, преди много време — макар тогава да не знаех, че е Новиндус. Това е дълга история, свързана с един номер, който се оказа, че не действа точно така, както си мислех, с едни храмови реликви, за които си мислех, че са изоставени, и с едно тайно жречество без никакво чувство за хумор. Все едно, тези пантатийци са глупави същества, готови да убият планетата заради лъжебогинята си. Най-накрая плановете им ще се провалят.
Амос не се замисли колко знае Накор, а отвърна само:
— Хм, човек може да те убие по някаква глупава причина също толкова лесно, колкото и по някоя умна.
— Точно там е работата — каза Накор. — И в двата случая си мъртъв. Човек не може да спори с религиозни фанатици.
Гуда, който беше излязъл да се поразходи, чу последната реплика и се приближи до тях.
— О, може, и още как — подхвърли той. — Само че каква полза? То е като да пълниш каца без дъно.
Тримата се усмихнаха.
— Как вървят тренировките? — попита Николас.
— Добре. Част от пленниците се съвзеха достатъчно, за да могат да се включат. Всички искат да държат меч в ръка, когато превземем другия кораб.
Николас бе проявил нежелание да разреши чираци и пажове да получат оръжие, защото се боеше, че ще се окажат повече пречка, отколкото помощ. Гуда обаче го беше убедил, че може да им потрябва всеки меч, който могат да вдигнат, и тренировките запълваха повечето време, осигурявайки по този начин полезна работа за наемниците.
Вечерта мина тихо. След това Амос се оплака, че се е уморил, и се прибра в каютата си. Николас видя, че Хари е излязъл на квартердека, и реши и той да се прибере. Щом влезе в каютата, завари Бриза и Яша да си говорят. Като видя Ник, Бриза скочи и заяви:
— Тъкмо си тръгвах.
Николас я огледа усмихнат, докато минаваше покрай него. Дните бяха започнали да стават по-горещи и жените носеха къси ризки, а тази на Бриза беше скроена много предизвикателно горе и високо над коленете, така че показваше нежната й шия и голяма част от гърдите и бедрата. Николас се загледа след нея и на Яша й се наложи да се окашля. Ник се обърна към нея ухилено.
— Я ела тук — подкани го тя. — Ей сега ще те накарам да забравиш тази кльощава гарга.
Николас разкопча колана със сабята, свали ботушите си, хвърли ги на пода и възкликна:
— Кльощава ли? Бриза?
Яша вдигна ръце, развърза горните връзки на ризата си и тя се смъкна до кръста й.
— Да, кльощава. И плоска като дъска.
Николас се засмя и палаво зарови лице между гърдите й. После я целуна и каза:
— Я кажи за какво си говорехте? Станали сте потайни като крадци.
Тя свали туниката му с думите:
— Помага ми да науча варварския ви език, щом толкова държиш да знаеш. Всъщност тя съвсем не е лоша. След като разбра, че не съм благородничка, взе да се държи съвсем прилично.
— За човек, който не си пада по благородниците, двете с Маргарет се разбират чудесно.
— Братовчедка ти е необикновена жена — каза Яша. — Виждала съм много богати и знатни жени, но тя не е като тях.
Николас въздъхна и впи устни в шията й.
— Колко жалко, че не можеш да видиш майка й. — Усети, че му е трудно да си спомни лицето на Бриана, и го прониза тъга.
— Какво има? — попита Яша.
Николас сви рамене.
— Нищо. Хората умират, ти ги оплакваш, после продължаваш да живееш. Така става. — И добави малко по-ведро: — Добре е, че си решила да научиш нашия език.