Яша се усмихна.
— Щом ще си търся богат съпруг, ще трябва да го науча.
— Съпруг ли? — скочи Николас като ужилен.
— Все някой ден — каза Яша. — Бъдещата ти жена сигурно няма да иска любовницата ти да се навърта наблизо. А никой от двама ни не си представя и за миг, че баща ти ще разреши да се оженим.
Николас седна и понечи да възрази, но осъзна, че всичко, което му казва Яша, той самият вече си го е мислил, но че просто не му се иска да го чуе от нея.
— Чувствата ти са наранени — каза тя, изправи се и се усмихна. — Позволи ми да ги излекувам. — И развърза коланчето на ризата си и тънкият плат се смъкна до глезените й.
Ник се усмихна широко, а тя се хвърли в прегръдките му.
Гонещата ги галера не се виждаше от седмица и Амос реши, че най-после преследвачите им са се отказали. Излезе на палубата и вдиша дълбоко свежия морски въздух. Отново беше ранна пролет.
После застана до Николас на квартердека и каза:
— Скоро може да те помоля да ми върнеш командването.
— Когато поискаш.
Амос го потупа по рамото.
— Досега се справяш отлично.
— Щях да се чувствам по-добре, ако знаех къде е онзи кораб — отвърна Николас.
— Ако капитанът му си знае занаята — каза Амос, — трябва да са някъде южно от Скалите на Фрийгейт, и на седмица от Трипръстия остров. Там ще обърнат и ще се насочат право към Тъмните проливи.
— Ние ще ги пресрещнем ли?
— Не знам — отвърна Амос. — Този кораб е почти толкова бърз, колкото истинския „Орел“, а истинската „Чайка“ беше съвсем малко по-бавна от него. Трудно е да се предскаже, а и ние не познаваме южните води толкова добре, колкото капитанът им. — Потърка ръце и каза: — Но никой не познава северните води като мен и влезем ли в Горчивото море, ще използвам всяко течение и въртопче, всеки вятър и вълна, за да ни тласнат напред. Ще ги хванем, не се съмнявай.
— Кога най-рано можем да ги видим?
— Скоро — отвърна Амос.
След два часа наблюдателят извика:
— Кораб пред нас!
Николас заповяда да се опънат всички платна и целият екипаж наскача да подкарат кораба колкото може по-бързо. След малко наблюдателят пак извика:
— Виждам го, капитане! „Кралска чайка“ е!
— Всички на позиции! — изрева Амос.
— Не — каза Николас.
— Не ли?
— Все още няма да нападаме.
— Но защо не, в името на боговете милостиви! — удиви се Амос.
Гуда излезе на палубата с Праджи и Вая и Николас се обърна към всички.
— Не знаем колко души имат на борда. И изненадата ни липсва. Няма да тръгна срещу тях преди да преминем Тъмните проливи и да сме стигнали почти до дома.
— Защо? — настоя качилият се при тях Хари.
— Защото няма да позволя нито едно от онези същества да стъпи в Крондор. Ако се наложи, ще сблъскам двата кораба и ще ги подпаля. Ако се наложи да се върнем у дома с плуване, предпочитам поне да е близо до нашите брегове.
Амос изруга.
— Е, тогава трябва да си играем на котка и мишка — каза Амос. — Дано само на капитана им да му липсва въображение.
— Предайте заповедта ми! — извика Николас. — Ако се обърнат да ни нападнат, бягаме.
— Това не ми харесва… — започна Амос.
— Това е заповедта ми — каза твърдо Николас. — Ще ударим само ако обърнат към Свободните градове или Кеш.
— Слушам, капитане — отвърна Амос и отдаде чест, със смесица от съмнение и гордост.
Глава 24
Битка
Николас гледаше от квартердека.
Фалшивата „Кралска чайка“ забавяше предизвикателно скоростта си, сякаш подканяше „Орел“ да я догони. Амос стоеше до принца. През последните две седмици се беше залепил на квартердека, но все още не бе поискал Ник да му предаде командването.
Николас открито признаваше незнанието си в управлението на кораб, но се оказа схватлив ученик и след опита си с малките платноходки, времето, прекарано на „Хищник“, и това, което бе успял да научи от Пикенс и сега от Амос, бързо се превръщаше в първокласен навигатор в дълбоки води. Амос му беше казал, че при такова бързо учене след година-две от него можело да стане първокласен юнга. Николас разбираше, че почти легендарният капитан само го дразни, но успехът му досега се засенчваше от глождещото го съмнение, че късметът му скоро ще се изчерпи.
— Всъщност те не ни подканят да ги нападнем — разсъди на глас Амос.
— Разбират, че и ние не го искаме — съгласи се Николас. — Засега. Но така и не мога да разбера какво кроят.
Амос извика нагоре:
— Нещо към кърмата?
— Нищо, адмирале! — отговори наблюдателят.