Преди седмица бяха преминали Тъмните проливи и сега се насочваха северно от Дърбин.
— Нали не очакваш наистина да видиш нещо отзад? — каза Николас.
— Човек никога не знае — отвърна Амос и се изхрачи през перилото. — Змиите скалъпиха достатъчно силна магия, за да създадат онези заразни същества, и са го планирали от години, вероятно още откакто Мурмандамус загина при Сетанон. Не бих се учудил, ако измислят някакъв начин да прехвърлят галерата през океана. — Адмиралът се усмихна мрачно. — По-важното е, че не бих се учудил, ако са скрили някакъв резервен кораб тук, в Горчивото море, в случай че нещата се развият така. А и забавянето им би било логично, ако очакват помощ.
— Разбирам — каза Николас.
В същия момент наблюдателят извика:
— Кораб!
— Откъде? — изрева Николас.
— Право на щирборд, капитане!
Николас и Амос отидоха до парапета, загледаха се и скоро забелязаха издутото платно.
— Бързо се движи — промълви Николас.
— Да. Кешийски е. Приватер, излязъл от Дърбин. Време е да вдигнем знамената.
Двойникът на кралския кораб беше снабден с пълен комплект знамена и флагове и Николас извика:
— Вдигнете държавното знаме на Кралството и кралския флаг!
— Вдигни и моя флаг, като си почнал — каза Амос.
Николас извика да добавят и флага на флотския адмирал и скоро трите яркоцветни знамена заплющяха на мачтите.
Кешийският кораб се понесе към тях, след което изведнъж зави наляво. Амос се засмя.
— Капитанът му вижда два кралски бойни кораба, връщащи се от патрул, единият с адмирала на флотата и с член на кралската фамилия на борда. Няма да припари повече на пътя ни.
Денят изтече. Николас поддържаше постоянно разстояние след „Кралска чайка“.
По залез „Чайка“ опъна още платна и Амос каза:
— Това копеле ще се опита да ни избяга по тъмно. Не се ли сеща, че познавам тези води? Знам откъде трябва да свие, за да тръгне към Крондор.
— А ако не тръгне за Крондор?
— Няма накъде другаде — отвърна Амос. — Може да тръгне за Сарт или за Края на сушата, но защо да си прави този труд? Баща ти почти сигурно е излязъл по Далечния бряг, мъчейки се да оправи кашата, която оставихме във Фрийпорт. Смятам, че това е било целта на привидно безсмислените им набези в Карс, Тулан и Барран. След такова опустошение баща ти би трябвало да е повел по-голямата част от флотата от Крондор и да е отплавал право към Далечния бряг веднага щом са се отворили Тъмните проливи. След това ще поеме към Фрийпорт. — Амос пресметна наум. — Сигурно вече е решил да се връща тук или да тръгне към нас.
— Тръгват на север! — каза Николас.
— Това е уловка според мен — отвърна Амос. — Изчакай малко, вдигни платната, тръгни след тях и щом се стъмни, та да не могат да ни виждат, се върни към Крондор. Ще заложа всичко, което имам, че утре призори ще ги видим на не повече от миля пред нас.
— Не съм толкова глупав да се обзалагам с теб — каза Николас, прегърна го през рамото и попита: — Да хапнем нещо, а?
— Защо не? — отвърна Амос.
Старият адмирал все още бе доста слаб, макар Антъни да смяташе, че вече е здрав и че докато стигнат Крондор, ще е в добра форма. Докато слизаха към главната палуба, Амос замърмори:
— Ако можехме да плуваме направо, за още четири дни щяхме да сме си в Крондор. Но тая гоненица си е чисто хабене на вятъра.
— Горя от нетърпение да се свърши с това, но ми се струва, че шансът онези мръсни псета да се съобразят с желанието ни е нищожен.
Наблюдателят отгоре извика:
— Пушек, капитане! Зад кърмата.
Николас и Амос се забързаха назад през палубата и замижаха към залязващото слънце. На хоризонта като раздрано знаме се полюшваше ивица сив дим и Амос каза:
— Кешийците се натъкнаха на някого.
— Да, но на кого? — попита Николас.
Предвижданията на Амос се оказаха точни. Когато зората изгря, „Кралска чайка“ се оказа на по-малко от миля пред тях, леко на север. Николас се загледа към кораба, чиито очертания бавно нарастваха на хоризонта, след това заповяда да завъртят руля леко наляво, за да забавят скоростта си.
— Нещо ново? — попита Амос.
— Да — отвърна Николас. — Маневрите им изглеждат съвсем безсмислени, само дето забавят. Чудя се дали не се канят да обърнат и да атакуват?
Амос погледна към другия кораб.
— Ако е така, би трябвало да обърнат… сега! — Корабът обърна.
— Всички бойци на палубата! — изрева Николас.
Накор излезе бежешком на палубата и се развика:
— Става нещо! Става нещо!
— За какво говориш? — попита го Николас.
— Не знам — извика дребосъкът и заподскача. — Тук има някакъв номер! Усещам го.