Някакъв облечен в черно офицер го атакува и принцът парира. Противникът му, изглежда, се придържаше към фигурата на тройния удар и я повтаряше при всяка атака. Николас лесно го порази в гърдите, след това се озърна и видя, че един от хората му отстъпва към перилото, притиснат от вражески моряк. Посече противника му и помогна на мъжа да се изправи. Видяха, че са останали сами на фордека, и Николас извика:
— Амос, насам!
Амос вдигна едно малко буре, от онези, които се използваха за бренди, и му го хвърли. Ник го хвана и извика на войника до себе си:
— Отвори оня люк там!
Мъжът избута с крак капака на люка и Николас запокити бурето надолу в тъмното. Чу се трясък на строшено дърво и болезнен вик.
— Още! — подвикна той на Амос.
Амос му метна следващото буре и Ник го натресе след първото, след което затвориха капака.
Боят се бе разпрострял по цялата главна палуба.
Ник стисна сабята си, скочи от стълбата и изрита в гърба един от мъжете, сражаващи се с наемниците на Праджи. Облеченият в черно моряк залитна напред и наемникът го довърши.
Николас притича между сражаващите се към Гуда, Праджи и Вая. Присъедини се към тях и четиримата си запробиваха път към централния люк. Щом го овладяха, Николас се обърна и извика:
— Давай още!
Амос и Хари понесоха едно по-голямо буре, пълно с масло за лампи, и се наложи да го закрепят на перилата на двата поклащащи се тромаво кораба, за да може Ник да го прихване от другата страна. Хари се прехвърли и помогна на приятеля си да го надигнат. Едва го домъкнаха до люка и го пуснаха долу.
— Дай друго! — извика Ник на Хари и се затича да застане над следващия люк.
Двама от моряците на „Чайка“ изникнаха сякаш от въздуха и Николас се обърна срещу тях. Беше се упражнявал с повече от един противник, но тогава залогът не беше собственият му живот. Спомни си набързо какво му бяха повтаряли многократно баща му и учителят му по фехтовка: че освен ако двамата, срещу които се бие, не са се упражнявали заедно, по-вероятно е всеки от тях да пречи на другия, отколкото да си помагат. Изчакваш, отбраняваш се и гледаш кой ще се открие.
И наистина мъжът отляво пристъпи пред този отдясно. Вторият го препъна, изкара го от равновесие и Николас го промуши преди да е разбрал какво става. Ник изтласка втория назад и го прониза в гърлото, тъкмо когато пристигна Гуда, понесъл на раменете си голямо буре. Той го запокити надолу през отворения люк и изрева:
— Това бяха всичките!
— Да палят и да се измъкваме!
На всички от нападащия отряд бе казано веднага щом подпалят „Чайка“, да се оттеглят с бой на „Орел“.
— Давай! — извика Николас.
Калис и Марк започнаха да сипят запалителни стрели в платната на „Чайка“ и по палубата й.
Николас остана на палубата на „Чайка“ последен, за да се увери, че хората му са се върнали на „Орел“ до един, но когато понечи да скочи през борда, двама от вражеските моряци го нападнаха и той се озова седнал на перилото, без да може да помръдне. Някой се хвърли към тях и се стовари върху двамата му нападатели. Тримата се затъркаляха на кълбо по палубата на „Чайка“ — после Гуда се изправи, обърна се и закрачи към Ник, с усмивка на лицето.
— Давай да… — започна той и изведнъж на лицето му се изписа изненада.
Направи още една крачка към Николас, после се пресегна назад, сякаш искаше да се почеше по гърба, и промълви:
— Проклет да съм!
Николас, вече на борда на „Орел“, видя как Гуда се смъкна по очи върху перилата. От гърба му стърчеше нож. Ник, незнайно откъде намерил сили, го хвана и го издърпа на „Орел“.
Тука се затича напред с гърне с вряща смола, залюля го, за да го метне през борда на палубата на „Чайка“, но една стрела го прониза в гърдите. Дребничкият колар изхъхри, залитна и падна през перилото; тялото му литна надолу между двата корпуса, те се удариха отново със стържещ звук и викът му заглъхна.
На Ник му призля. Антъни притича към него и Николас му каза:
— Погрижи се за Гуда!
Наемниците започнаха да секат свързващите двата кораба въжета. Пламъците вече бяха в гибелно опасна близост до „Орел“. Маргарет и Яша стояха готови с ведрата с пясък и вода, ако палубата се подпали. Хората по такелажа стискаха ножове, готови да срежат и изхвърлят всяко платно или въже, което пламне.
Николас видя, че целият екипаж на „Чайка“ вече се бори отчаяно с бушуващите из платната и такелажа пламъци, и заповяда на Пикенс да раздели корабите.
— Заклещени сме, капитане! — викна Пикенс.
Николас извика на моряците да измъкнат веслата от спасителните лодки и да изтласкат „Чайка“ и мъжете започнаха да бутат другия кораб, но без полза.