Двата кораба се завъртяха лениво във вятъра, заклещени един в друг, след това корпусите има започнаха да стържат един в друг с разкъсващ ушите звук.
А после „Орел“ се завъртя покрай кърмата на „Чайка“, двата корпуса се натресоха за последен път като за сбогом и „Орел“ се измъкна.
Николас бързо се качи на квартердека и загледа как се плъзгат покрай обгърнатата в пламъци „Чайка“. Марк скочи от такелажа и сложи ръка на рамото на братовчед си.
— Успяхме.
— Дано — отвърна Николас.
И изведнъж ръката на Марк стисна рамото му и той видя това, което беше забелязал Марк. По палубата на „Чайка“ се разтичаха човешки фигури. Сред хората, наизлезли от долните палуби, обгърнати от пушека и искрите, стояха Маргарет и Абигейл и пищяха от ужас.
Бяха достатъчно близо, за да ги чуват, и Николас и Марк занемяха от потрес. Николас погледна надолу към главната палуба и видя там Маргарет, облечена в късата си ризка, докато Маргарет на „Чайка“ беше облечена в роклята на принцесата.
После Маргарет от „Чайка“ извика:
— Марк! Помогни ми!
Абигейл до нея изпищя:
— Николас! Спасете ни!
Чу се тътен, нещо долу в недрата на „Чайка“ се подпали и пламъците изригнаха през люковете. Роклята на тялото на Маргарет от „Чайка“ пламна и тя запищя и заудря пламъците с ръце.
Една стрела излетя от такелажа и я порази в гърдите и тя се срина и се скри от погледите им. Втора стрела порази в гърдите Абигейл и тя също падна.
Калис леко скочи до Николас и Марк и каза:
— Не виждах смисъл това да продължава. Макар да бяха фалшиви, гледката не беше по-малко ужасна.
Кимна към Абигейл, вцепенена в ням ужас пред образа на собствената си смърт. Маргарет до нея стоеше с пепеляво лице и Антъни стискаше ръцете й.
Николас кимна и извърна очи към кърмата. Галерата се носеше към тях.
— Пригответе се! — извика той. — Още не сме свършили! Силно на щирборд, Пикенс.
— Вижте! — изрева Амос.
Накор и Праджи притичаха по палубата и застанаха пред Николас.
— Какво? — попита Праджи.
— Кой е онзи на носа?
— Даакон — студено каза Накор и Николас потръпна.
Мъжът, облечен в кафяв халат, стоеше на носа, скръстил ръце пред гърди, и наблюдаваше безстрастно бягащия „Орел“ и горящата като факел „Чайка“.
— Сигурно е използвал чародейство, за да докара галерата чак тук — каза Праджи.
— Не — отвърна Накор. — Тук няма чародейство. Преследвал ни е непрекъснато. Използвал е само номер, за да се скрие.
— Невъзможно! — извика Амос. — Този кораб не би могъл да побере толкова запаси, за да изхранят екипажа и робите!
— Вижте — посочи Николас.
Напред пристъпи Валгаша, Върховният повелител, и застана до Даакон. Кожата му беше бледа, подпухнала и нацвъкана от мухи, а движенията му — отсечени и некоординирани. На китката му бе разперил криле орелът — разкапващо се подобие на птица.
— Некромантия — промълви Накор. — Кучи син!
Даакон вдигна ръце нагоре и Николас отново усети как настръхва.
— Изрича заклинание — извика Антъни.
Калис стреля, но железният връх на стрелата сякаш се удари в невидима стена на педя от тялото на магьосника и падна на палубата.
Хората започнаха да се трупат на палубата и заредиха тихи молитви към боговете, загледани в приближаващия ги кораб на мъртъвците. На другата палуба също се струпаха човешки фигури — безмълвна сила, съставена от оживели трупове.
Накор затвори очи и направи някакъв жест, след това ги отвори отново и каза:
— Много лошо. Използва могъщи номера, за да накара онези тела да се движат, но още по-лошото е, че и те носят заразата.
— Не можем да предприемем втори щурм — каза Амос. — Нямаме нито сили, нито достатъчно катран и масло.
— Ще ги вземем на таран — каза Николас.
— Не и в този живот — поклати глава Амос и посочи. — Мъртви или не, гребците им гребат като дяволи!
— Могъща магия — изръмжа Праджи и се изплю през борда.
— Как да се бием с мъртъвци? — попита Марк.
— По най-добрия начин, който знаем — отвърна Николас, извади сабята си, погледна към далечния бряг и извика:
— Къде сме сега, Амос?
— На по-малко от половин ден плаване от Края на сушата и на още три дни от Крондор.
— Ще ги оставим да приближат, ще подпалим „Орел“ и онези, които могат, ще доплават до брега.
— Повече от три мили е — каза тихо Амос. — Малцина от нас ще се справят.
— Знам — отвърна още по-тихо Николас.
Хари дотича задъхан и викна:
— Ще се бием с това?
Николас кимна.
— Антъни! — извика Накор.
— Какво? — отзова се младият чародей.
— Време е! — ухили се Накор.