Николас погледна Амос и рече:
— Е, кой от двама ни му отнема веселото на живота, а?
Глава 25
Сватба
Гостите заръкопляскаха и завикаха.
Крал Луам изпи чашата си до дъно — току-що бе вдигнал тост в чест на булката и младоженеца. Амос стоеше ухилен. Изглеждаше почти неузнаваем в новите си официални дрехи — тази година на мода в Кралството се бяха наложили ризите с жабо и фраковете. Само горещото желание на любимата му Алисия да изглежда най-добре в деня на сватбата го бе накарала да се напъха в „тия тъпашки дрехи“, както се бе изразил той самият. Другият му възможен избор обаче беше адмиралската униформа, която той презираше още повече, така че се бе подчинил на молбата й и се бе облякъл според модата.
Николас седеше с най-важните гости. Вдясно от него сестра му Елена и съпругът й си говореха с Ерланд и жената на Ерланд принцеса Женевиев. Боррик разговаряше с жена си Ясмин, а Алисия гледаше напред.
Майката на Николас се беше смаяла, когато видя как най-малкият й син влезе в дворцовата зала без куцукането, белязало целия му досегашен живот — то бе изчезнало по време на битката, когато Николас бе твърде улисан в грижите си всичко да е готово в случай, че нещата тръгнат на зле, и Накор го бе уверил, че вече е изцерен напълно.
Беше им отнело няколко месеца, докато подготвят венчавката и съберат всички в Крондор. Кралят лично бе дошъл от Риланон и пристигна преди да се завърне самият Арута. Вестта бе стигнала до принца на Крондор, след като барон Белами Карски бе изпратил платноходка до Фрийпорт, където Арута чакаше с флотата си. Амос се оказа почти прав: Арута бе решил да не тръгва след Николас и спътниците му след дълъг и горчив спор със самия себе си.
Когато Арута се завърна в Крондор, Николас и Амос разказаха на него и на краля цялата история от набега до унищожаването на двата кораба северно от Края на сушата. Луам изпрати специален вестоносец до Острова на чародея да провери дали Пъг може да дойде и същевременно изпрати Николас и Боррик до Сетанон, като единствени членове на кралската фамилия, на които можеше да повери такава деликатна мисия.
Николас и брат му се бяха върнали след две седмици с вестта, че в Сетанон всичко е наред, и Николас бе споделил възхищението си от срещата си с оракула на Аал. Не видя обаче Камъка на живота, защото Пъг го беше прикрил с помощта на магическо изкривяване на времето. Все пак знанието, че е там и все още е уязвим, бе впечатлило Николас дори след всичко преживяно.
Пратеникът до Острова на чародея се беше върнал с послание от Пъг, предадено от Гатис, че магьосникът ще им гостува на сватбата. В уреченото време всички гости се бяха събрали и церемонията беше извършена.
Празненството продължаваше и Николас усети, че най-сетне си е отдъхнал и се е отпуснал. Погледна Яша до себе си и се усмихна. Тя, изглежда, се приспособяваше бързо към дворцовите порядки и с всеки изминал ден усвояваше езика все по-добре. Другите момичета вече се бяха превърнали във фокус на вниманието на много млади благородници. Според приказките всичките бяха пет сестри от далечна земя, дъщери на могъщ принц, и момичетата, изглежда, не бяха склонни да разсеят тази представа.
Марк седеше с баща си и сестра си, която не пускаше ръката на Антъни, докато самият Марк не обръщаше никакво внимание на навика на Абигейл да привлича погледите на по-наперените млади благородници в залата. Николас забеляза, че тя съвсем открито флиртува със сина на втория син на херцога на Ран, девера на Елена.
Херцог Мартин се беше състарил, косата му беше почти съвсем побеляла, изправената му стойка и енергичната походка вече ги нямаше. Това, което не му беше отнела старостта, го беше отнела скръбта. Николас тъжно си помисли, че радостта му от живота е умряла заедно с жена му. Споменаваше вече за оттегляне от поста в полза на Марк. Николас знаеше, че предстои дълго и сериозно обсъждане между краля, Арута и Марк, преди тази стъпка да бъде предприета. Все пак Мартин бе изпълнен с облекчение, че децата му са се завърнали. Беше се опитал да изрази благодарността си на Николас, като го хвана за малко насаме. Николас разбираше колко мъчително трябва да е било оздравяването му, докато чака вест за децата си, и единственото, което му каза, беше:
— На мое място ти щеше да направиш същото.
Мартин му беше кимнал мълчаливо със сълзи в очите и го бе прегърнал. Ник разбираше колко трудна е за него тази открита проява на чувства.