— Много от вас вече знаят какво се случи миналата година на Далечния бряг. Малцина обаче знаят всичко. Това, което искам да знаете всички, е, че моят племенник принц Николас извърши нещо забележително. — Замълча и всички се обърнаха към Николас. — За да спаси своята братовчедка и всички, които бяха отвлечени, той преплава през света и противно на всякаква надежда се върна с тези, които можа да спаси.
— Искаше ми се да вдигна този тост по време на брачното празненство, така че всички във владенията ни да научат за този забележителен подвиг, но тъй като това беше мигът на Амос и Алисия, реших, че ще е най-добре да изчакам, докато ние, семейството, и приятелите на Николас останем насаме — продължи кралят. — Сега вдигам тост за Николас, който носи с гордост и чест името Кондуин.
— За Николас! — казаха всички и отпиха от чашите си.
Очите на всички бяха приковани в Николас. Той се изчерви и очите му се насълзиха. Окашля се и каза:
— Благодаря на всички ви. — Стисна ръката на Яша и продължи: — Но това, което направих, го направих с помощта на добри мъже и жени, много от които не са сред нас сега. — И вдигна бокала си: — За приятелите, които вече ги няма.
— За приятелите, които вече ги няма — повториха всички и отпиха. После заговориха за близки и приятели, заразпитваха се кой и как е починал от по-старите членове на рода и как са децата. Николас с изумление забеляза, че като се изключи колко много са се събрали и колко важни личности има тук, събирането не е по-различно, отколкото при всяко друго семейство.
Пъг се приближи до Николас и го отведе в един по-тих ъгъл.
— Това е първата ни възможност да поговорим насаме. Ти направи всичко, което можеше, Николас, и много повече.
— Благодаря.
— Предполагам, че имаш въпроси — каза Пъг.
— Какво стана с Даакон? — попита Николас.
— Няма го — каза Пъг. — Беше опасен и като го задържах през месеците, докато плавахте, отслабих силите му. Той използва всичко, което му беше останало, за да ви последва с галерата. С Риана обаче не можеше да се справи, след като Калис го улучи със стрелата без връх.
— Накор му каза. — Николас се усмихна. — Изненадан съм, че си довел Риана.
Пъг също се усмихна и каза тихо:
— Това е част от образованието й. Да минава за човек не е никак лесно за същество от нейния вид.
Николас погледна говорещия с Риана Ваясия — всеки негов жест беше предназначен да я очарова — и каза:
— Май сега я образоват.
Пъг се усмихна.
— Не толкова, колкото би могъл, ако тя се съгласи да останат насаме. Има нюанси в човешкото поведение, които тя все още не разбира. Въпреки възрастта и силата й, в много отношения тя все още е дете.
— Имам един въпрос — каза Николас.
— Кажи?
— Когато дойдох на острова ти, колко от това, което щеше да ни се случи, го знаеше?
— Доста — отвърна Пъг. — Бях получил известие от оракула на Аал, с което бях предупреден, че една шарка се затваря. Имаше няколко възможни изхода според това как ще постъпим самите ние. Можех да унищожа нападателите, ако знаех, че идват, но по този начин нямаше да мога да разбера за участието на пантатийците във всичко това, както и за опасността от заразата. Ако бях тръгнал след пленниците, дори малцината, които успяхте да спасите, щяха да загинат, а пантатийците можеха да намерят други, които да послужат като модел за техните носители на чумата.
— Едно не разбирам — каза Николас. — Защо си създадоха толкова главоболия? Защо просто не изпратиха преносители на заразата в Крондор?
— Защото ако епидемията избухнеше в града, всеки магически талант в Звезден пристан и в храмовете щеше да помогне, за да оцелеят поне принцът и най-високопоставените му служители. Водачеството им е твърде важно. Но ако чумата се беше пренесла в двореца, представи си само какъв хаос щеше да настъпи, ако баща ти и всичките му съветници, пълководци и най-влиятелни търговци и водачи на гилдии — ако всички тези хора загинеха първи.
— Значи затова ни остави да ги проследим и да разкрием истинския им план?
— Реших, че ще е най-добре да задържа под контрола си най-могъщия им магьосник и да оставя на вас да провалите останалата част от замисъла им. Усетих, че ти ще се превърнеш в център на това мрачно стълкновение, а Накор потвърди преценката ми. Накор има удивителен ум. Опитвам се да го уговоря да дойде с мен на Острова на чародея поне за известно време, но…
— А какво стана с онази, Кловис? — попита Николас.
— Според това, което Накор ми разказа за нея, тя сигурно все още е жива и крои нови коварства. Сигурно тепърва ще си имаме работа с нея.
— Или с пантатийците — каза Ник.
Пъг се вгледа в лицето на младия принц и каза: