— Това изражение ми е познато. Виждал съм го много пъти на лицето на баща ти. Чуй ме добре: някой, все някой ден, ще сложи край на тяхната заплаха, но никой не е казал, че това трябва да си точно ти. — Чародеят се усмихна. — Ти вече направи повече, отколкото се полага за един човешки живот. — Погледна групичката млади жени, които си бърбореха весело, и го попита: — Ще се ожениш ли за Яша?
Николас се ухили.
— Понякога си го мисля, друг път — не. Тя казва, че щяла да си намери богат съпруг, защото не вярва, че баща ми или кралят ще позволят такъв брак. — И сниши глас. — А и да ти кажа честно, понякога искам, но по-често се оглеждам за подходящ за нея мъж.
Пъг се засмя.
— Разбирам го това чувство. Когато бях много млад, леля ти Карлайн ме караше да изпитвам същото.
— Вуйчо Лаури знае ли? — попита учудено Николас.
— Кой според теб ги запозна? — каза Пъг.
— Трябва да обявя нещо — заяви кралят и всички се обърнаха към него. — Милорд Хенри Лъдландски ме уведоми, че неговият син Хари ще се жени.
Последваха радостни възгласи и ръкопляскания и жените се струпаха около Бриза и започнаха да я прегръщат. Николас и Пъг се приближиха до изчервения от смущение Хари, който вече приемаше поздравления, и Николас стисна ръката му.
— Кучи син — засмя се Николас. — И не си ми казал нищо.
Хари се наведе към него, така че само приятелят му да може да го чуе, и прошепна:
— Аз съм син на един най-обикновен граф. Трябваше първо да я помоля преди изтърсакът на някой богат херцог да ми я измъкне от ръцете. Когато я срещнахме, можеше ли да повярваш, че е толкова красива?
Николас не можа да му възрази. След това Хари прошепна:
— А освен това ще си имаме бебе.
— Да помоля ли чичо Луам да обяви и това — засмя се Николас.
— Моля те! Това направо ще вкара баща ми в гроба. Ще изчакам седмица-две след сватбата.
— Кога ще бъде?
— При тези обстоятелства мисля да стане колкото може по-скоро.
Николас се съгласи.
— Брат ми Арута също има да ви каже нещо — високо каза Луам.
Арута пристъпи напред с една от редките си усмивки и заговори:
— Моят син и Хари… — Амос се окашля многозначително — с помощта и напътствията на адмирал Траск успяха да осъществят първото завоевание на нови земи, откакто моят дядо е завладял Далечния бряг. При това без никакво кръвопролитие, бих добавил. — И вдигна бокала си. — И тъй като сега се нуждаем от управление на Фрийпорт, то с позволението на моя брат, краля, назначавам Хари, бившия скуайър на моя син, за губернатор на Фрийпорт и Островите на залеза.
Луам добави:
— И го правим баронет към двора на принца.
Отново всички се спуснаха да поздравят Хари, а Арута махна с ръка на Николас да дойде при него.
— А с теб какво да правим? — попита той най-малкия си син. — Обмисли ли вече какво би искал да правиш? След всичко това не бих могъл да те върна като скуайър в Крудий, нали?
— Помислих, татко — отвърна Николас. — Мисля, че бих искал да се върна в морето. Бих искал, ако може, да получа някой кораб.
— Вече казах на Арута, че сигурно се каниш да поемеш поста ми — засмя се Амос.
Николас също се засмя.
— Все още не съм съвсем готов да ме провъзгласят за адмирал, Амос.
— С новия търговски трафик, който ще тръгне през Фрийпорт, Карс също скоро ще се превърне в голям търговски център — каза Амос. — Той е най-доброто пристанище на Далечния бряг. Ще се намерят много черни душици, които ще се опитат да се обогатят с пиратство, така че там ще са ни нужни силни мъже на здрави кораби.
— Ще трябва да поддържаме ескадра във Фрийпорт — каза Арута. — Амос е прав. При това идиотско търговско споразумение, което сте сключили, всеки търговец, пират и контрабандист ще тръгне и към онези острови. Вашият Патрик Дънкасъл изглежда доста способен в трошенето на глави и от него ще излезе чудесен кралски шериф, но там ще ни трябват добри администратори и тъкмо затова изпращам Хари. Според Амос той е най-подходящият човек да се оправи с търговците и крадците.
— Вярно е — кимна Амос. — Ако можех отново да тръгна по моретата, непременно щях да го взема. Първокласен хитрец е и има усет в решаването на спорове. А Бриза определено се оправя добре в този град.
— Е, тогава — обърна се Арута към сина си — ще те изпратя с „Орел“ при другите два кораба, които оставих във Фрийпорт. Ще ти дадем капитанска титла и ще те назначим за командир на пиратската ескадра, която Уилям Глътката организира там. Според това, което чух, ще се разбираш добре с онези разбойници, още повече че вече си се пробвал в пиратския занаят.
— Е, чак пък толкова — ухили се Николас.