— От тази компания петима трябва да прехвърлят морето, а с други четирима тепърва имаме да се срещаме. — Очите му се присвиха, сякаш се взираше в нещо далечно и невидимо. — Деветима ще тръгнат и някои не ще се върнат.
Пъг го изгледа с тревога.
— Знаеш ли кои?
— Аз съм един от деветимата — отвърна Накор. — На никой човек не е дадено да знае собствената си участ.
— А момчето? — попита след малко Накор и Пъг отвърна:
— По причините, които вече ти изтъкнах, не би ми било приятно да се въвличам в живота на който и да е смъртен, дори да се падат мои близки. — Поклати глава, като че ли подразнен. — Но не мога да изоставя онези, към които изпитвам обич. Ще помогна на момчето, когато му дойде времето.
Накор се ухили.
— Добре. Заради това казах на баща му, че трябва да дойдем.
— Ти наистина си необикновен човек, Накор.
Накор се засмя и кимна.
Върнаха се в трапезарията и завариха Амос да довършва поредния си разказ за удоволствие на Гуда и Николас. Риана изглеждаше притеснена, а Хари като че ли изобщо не го забелязваше, омаян от външността й.
Разговорът отново се прехвърли към злободневни неща и клюки от Крондор. Скоро след това прозевките показаха, че на гостите им е време да се оттеглят.
Николас тъкмо беше заспал, когато нечия ръка го разтърси. Събуди се с разтуптяно сърце и видя надвесения над него Хари.
— Какво? — попита той хрипливо.
— Няма да повярваш! Хайде, ставай!
Николас бързо скочи от леглото и отиде с Хари в стаята му в другия край на дългия коридор. Хари му каза:
— Тъкмо заспивах и чух странен звук…
Махна на Николас да дойде до прозореца и прошепна:
— Тихо.
Николас погледна през прозореца и видя лейди Риана, застанала на една далечна морава. Не можеше да се сбърка златната коса, сияеща под светлината на две от луните на Мидкемия. Хари прошепна:
— Тя издаваше тези странни звуци, като че ли правеше заклинание или пееше, но…
— Но тя е гола! — възкликна Николас.
— Но само преди миг беше с дрехи, честна дума! — Жената наистина беше гола и като че ли беше изпаднала в някакъв транс. Хари подсвирна тихо и възкликна: — Какво прави?
Николас усети, че го полазват студени тръпки. Въпреки смайващата красота на жената на моравата, във външността й нямаше нищо съблазнително или похотливо. Почувства се неловко и дори нещо повече — обзе го страх.
— Виж! — каза Николас.
Около жената се появи златен нимб и засия ослепително. Момчетата се принудиха да извърнат очи от нарастващото сияние. Когато погледнаха отново, светлината беше намаляла, но нимбът се бе уголемил. Стана колкото къща, после — колкото кораба на Амос… мантията от светлина растеше, а вътре в нея нещо придобиваше очертания. А след това светлината угасна и на мястото, където доскоро стоеше лейди Риана, едно могъщо същество от легендите разпери широките си по сто разкрача криле. Златни люспи заблестяха под сребърната светлина на двете луни, дългият сребрист врат се изви и огромната глава се извърна към небето. След това драконът подскочи, плесна с гигантските си криле, блъвна огън и се понесе към небето.
Двете момчета не можеха да помръднат. След като драконът се скри в небето, момчетата се обърнаха и се спогледаха. По лицата и на двамата се стичаха сълзи на страх и възхита. Великите дракони не съществуваха. Имаше по-малки същества, наричани дракони, змейове или виверни, но те бяха просто летящи гущери, лишени от разум. И не живееха по Западните владения, но според мълвата бяха нещо обичайно в южен Кеш. Но златните дракони, които могат да говорят и да вършат магии — те просто не съществуваха. Те бяха митични същества… и въпреки всичко те бяха видели как една жена, с която преди малко бяха вечеряли, се превърна в най-могъщото и величаво същество и как отлита в небесата на Мидкемия.
Николас не можеше да спре сълзите си, толкова развълнуван беше. Хари най-после се окопити и промълви:
— Дали да не събудим Амос?
Николас поклати глава.
— Не го казвай на никого. Никога. Разбра ли?
Хари кимна, забравил обичайната си хлапашка самоувереност и превърнал се в едно обикновено изплашено момче.
— Няма.
Николас остави приятеля си и се върна в стаята си. И като влезе, сърцето му подскочи, защото видя Пъг. Чародеят бе седнал на леглото му.
— Затвори вратата.
Николас се подчини и Пъг каза:
— Риана не може да издържи дълго с жалката храна, която изяде на вечеря. Трябват й много сили, за да поддържа човешката си външност. Ще половува няколко часа.
Николас пребледня. За пръв път в живота си се почувства толкова далече от дома и от закрилата на своя баща и майчината обич. Знаеше, че Пъг им се води роднина, но той също така беше могъщ магьосник, владеещ тайнствени изкуства, а Николас току-що беше видял нещо, което не трябваше да вижда.