— А аз си мислех, че ще е интересно — промърмори Хари.
Когато първата карета влезе в двора на замъка, двете строени редици бойци застанаха мирно. Всички бяха облечени в кафяво-златистите табарди на Крудий и държаха щитове със златния гларус на Крудий на кафяво поле, а от всяка алебарда висеше кафяво-златист пискюл. Броните им блестяха на слънцето. Когато кочияшът отвори вратата и Николас слезе, някакъв нисък кривокрак мъж извика:
— За… почест!
Алебардите се наклониха напред, след което отрядът войници ги дръпна обратно. Мартин и съпругата му също слязоха от каретата и конярите подкараха конете към конюшнята отзад.
Николас огледа с любопитство новия си дом. Замъкът изглеждаше малък в сравнение с онова, с което беше свикнал. Представляваше стара цитадела, около която по-късно беше издигната пристройка и след това отзад беше добавена още една зала. Николас бързо прецени разстоянията и с известно разочарование забеляза, че строителят на външната стена е оставил сравнително малко открито пространство. Ако някой противник преодолееше стената, щеше да остане малко място да му се попречи да стигне до вътрешната цитадела.
Сякаш прочел мислите му, Мартин каза:
— Моят прапрадядо е отнел тази цитадела от разположения тук кешийски гарнизон и е вдигнал стената около нея. — И добави с малко крива усмивка, която напомни на момчето за баща му: — Дядо ми е вдигнал другите две постройки и не е останало повече място. Баща ми, твоят дядо, се канеше да избута стената още малко навън, за да отвори място за повече пристройки… но така и не се стигна до това. — Той сложи ръка на рамото на Николас. — На мен също така не ми остава време.
Някакъв чернокож мъж с къса черна брада закрачи с войнишка стъпка заедно с побелелия кривокрак човек откъм войнишкия строй. Двамата се спряха пред Николас, отдадоха чест и се поклониха на принца.
Амос се ухили на ниския.
— Здрасти, Чарлз!
— Ваше височество — каза Мартин. — Това са моят мечемайстор Чарлз и началникът на конницата Факсън.
Николас отвърна с лек поклон на поздравите на двамата и каза няколко думи на Чарлз на чужд език. Мечемайсторът се поклони дълбоко и отговори на същия език, след което каза на кралска реч:
— Говорите чудесно цурански, ваше височество.
Николас се изчерви.
— Само няколко думи всъщност. Но всички в двора знаят за цуранския мечемайстор на чичо Мартин. — После се обърна към тъмнокожия. — Както и за конемайстор Факсън.
— Ваше височество — поклони се Факсън.
Мартин представи и други членове на персонала си и след като формалностите приключиха, хвана Николас под ръка.
— Ваше височество, елате с мен, ако обичате.
Мартин и Николас се заизкачваха по стълбите на замъка, а децата на Мартин с Абигейл ги последваха.
Бриана се обърна към Амос.
— Довечера ще имаме прием, така че си почини и се приготви.
— Само ми кажете коя е стаята, милейди. Толкова години съм изкарал в този замък, че едва ли ще се загубя.
— Старата ти стая, Амос — усмихна се Бриана. — Тя си е твоя. И стига вече официалности.
Амос погледна към главната порта на замъка и забеляза двамата застанали на пост стражи.
— Може да кажеш на онези юнаци, че след няколко минути ще се появят двама безподобни типове. Единият е дребен сбърканяк от Шинг Лаи, казва се Накор, а другият е висок наемник от Кеш, казва се Гуда Буле. Да ги пуснат. Те са свитата на Ники.
Бриана повдигна учудено вежди, обърна се към мечемайстор Чарлз и му каза:
— Погрижи се, моля те.
Той отдаде чест и се забърза към портата да уведоми стражите.
— Какви са тези хора, Амос? — попита озадачено Бриана.
Амос отвърна, стараейки се да си придаде лековат тон:
— Една от най-оригиналните двойки на света.
Бриана постави свойски ръка на рамото на Амос. Двамата бяха служили заедно в Арменгар, когато морякът бе помогнал в защитата срещу армиите на Братството на Тъмната пътека.
— С теб се знаем достатъчно добре, за да разбера, че тук има нещо по-особено? Какво е то?
Амос поклати глава.
— Просто… нещо, което Арута ми каза, преди да тръгнем насам. Каза, че ако се случи нещо, трябвало да слушам Накор.
Бриана помълча замислено и после каза:
— Не се съмнявам, че това „нещо“ може да означава само беда.
Амос се засмя насила.
— Е, едва ли е искал да каже, че трябва да слушам вещер, ако някой ни изненада с гуляй!